Кога нервната система и кога липсата на енергия лимитират производителността?
Кое е по-общо между всички трениращи? Нервната система или енергийната такава?
Доколко сме различни - по рождение, по навици?
Наблюденията ми са над мъже и жени с различна или никаква подготовка. Например, аз съм тренирал 99% за сила и 100% не разчитам на въглехидрати за енергия. Имам клиенти, които никога не са тренирали. Имам клиенти тренирали с 10 и повече повторения. Повечето са разчитали предимно на въглехидрати за енергия.
Изследванията, които правя над една година показват пълна общовалидност при загубата на производителност при серии от 5 и по-малко повторения. Най-явният ми пример е Spider Stamina.
Стигам до лесния извод: при малки повторения лимитира нервната ситема. Тя върши голяма работа да реализира високо-интензивното натоварване, докато използваната енергия не е толкова голяма като обем. Това се заключава и от писанията на други автори.
Респективно, при големи повторения (над 20) лимитираща е способността за захранене на мускулите с енергия.
Тук споменавам, т.нар. бързи и бавни мускулни влакна, които няма как да се определят без биопсия (или както и да се казва в случая). Тестовете с повторения на дадена интензивност (обикновено 70% 1RM) са по-скоро смешни или поне доказват, че сме с баланс в това отношение. Изключения не съм срещал досега, но и те не са предмет на обобщението.
Опитите ми с 20 повторения отново показват пълна общовалидност.
Нещо повече, при повторения между 50 и 100 зависимостта е над 90% общовалидна, като разликите се дължат отчасти на волята на тествания да устои на появяващата се болка. Както и на способността да реализира достоверен единичен максимум, на които се основават опитите и зависимостта спрямо 1RM.
От гледна точка на знанията ми и опита ми, които имам днес, вярвам, че УМЕНИЕТО/ВЯРАТА е това, което ни различава. Умението да реализираме движение/сила. Умението да вярваме в себе си. Умението да вярваме, че сме прави, че сме на прав път.
ВЪПРОС: Прагове на силата (производителността)
Moderators: Милко Георгиев, pa4080
-
Милко Георгиев
- Академик
- Posts: 1083
- Joined: Sun Sep 05, 2004 21:07
- Location: София
- Contact:
ВЪПРОС: Прагове на силата (производителността)
Last edited by Милко Георгиев on Mon Apr 09, 2007 21:50, edited 1 time in total.
Кондиционен треньор
a така! аз само от 2 седмици следя разсъжденията на Милко и вече съм напълно убеден в правотата му, които потвърждават собствените ми теории.
Яхо, тая работа я има в бойните изкуства и доста често е изкривена. пример - у шу. на хората им говоря за отпускане, с цел да се разчита на нервната система за генериране на "сила"(подобряване на междумускулната координация, по-добра способност да се контрактират нужните мускули). хората си интерпретират нещата по свой начин и обикновенно са далече от целта.
Яхо, тая работа я има в бойните изкуства и доста често е изкривена. пример - у шу. на хората им говоря за отпускане, с цел да се разчита на нервната система за генериране на "сила"(подобряване на междумускулната координация, по-добра способност да се контрактират нужните мускули). хората си интерпретират нещата по свой начин и обикновенно са далече от целта.
-
Милко Георгиев
- Академик
- Posts: 1083
- Joined: Sun Sep 05, 2004 21:07
- Location: София
- Contact:
Правилно -> Постепенно -> Постоянно
(правилото на трите П-та, взел съм го от Руснаците, които смятах за яка кула, а те се оказаха Кулата)
Правилно е това, в което вярваш!
Постепено - пътят не е отсечка! Надеждата дава спокойствие и дългосрочност!
Постояннство има само в любовта!
Вяра -> Надежда -> Любов
Какво стана с мен като започнах да се занимавам с "повърхностните" въпроси на тялото. Да се храня правилно и да тренирам правилно, за да се чувствам по-добре физически и не само. Стана, че днес след 3-4 години изучаване на простички неща и на работа с хора, съм много по-наясно (макар всичко да ми е неясно) с мистиката/религията. По-наясно съм с хората (странни са, както пише Сатана в "Писма от Земята" на Марк Твен).
Когато вярваш тръгваш и докато вървиш имаш надежда, че ще стигнеш. Влюбваш се в това, което преживяваш по пътя си.
Крайната цел ли? Аз нямам такава.
Краят е работа, дето има Кой да се занимава с нея.
За тези, които за здраво стъпили на земята ще цитирам Д-р Дийпак Чопра:
преразказвам: Да се изследва човешкото тяло/мозъка, за да се открие душата на човека е същото като да слушаш оперно пеене по радиото и да очакваш да откриеш в разглобения радио-приемник самия оперен певец.
(правилото на трите П-та, взел съм го от Руснаците, които смятах за яка кула, а те се оказаха Кулата)
Правилно е това, в което вярваш!
Постепено - пътят не е отсечка! Надеждата дава спокойствие и дългосрочност!
Постояннство има само в любовта!
Вяра -> Надежда -> Любов
Какво стана с мен като започнах да се занимавам с "повърхностните" въпроси на тялото. Да се храня правилно и да тренирам правилно, за да се чувствам по-добре физически и не само. Стана, че днес след 3-4 години изучаване на простички неща и на работа с хора, съм много по-наясно (макар всичко да ми е неясно) с мистиката/религията. По-наясно съм с хората (странни са, както пише Сатана в "Писма от Земята" на Марк Твен).
Когато вярваш тръгваш и докато вървиш имаш надежда, че ще стигнеш. Влюбваш се в това, което преживяваш по пътя си.
Крайната цел ли? Аз нямам такава.
Краят е работа, дето има Кой да се занимава с нея.
За тези, които за здраво стъпили на земята ще цитирам Д-р Дийпак Чопра:
преразказвам: Да се изследва човешкото тяло/мозъка, за да се открие душата на човека е същото като да слушаш оперно пеене по радиото и да очакваш да откриеш в разглобения радио-приемник самия оперен певец.
Кондиционен треньор
-
Милко Георгиев
- Академик
- Posts: 1083
- Joined: Sun Sep 05, 2004 21:07
- Location: София
- Contact:
-
Галина Толкингтън (galya)
- Ст. асистент
- Posts: 170
- Joined: Mon Sep 06, 2004 15:36
- Location: София
Виждам всичко, за което говориш.
Тези неща се хранят взаимно. Ако това, което ти се случва е растение, то вярата го кара да се стреми нагоре, любовта в почвата която го храни, а колко високо ще порастне и дали ще мине над облаците няма значение; важно е че има устрем. Искрата обаче, е в облаците, не в почвата. Без да си зърнал над облаците или без в мечтите си да видиш над тях, няма вяра, няма устрем, и почвата, колкото и да е плодородна, няма да те храни; от облаците ще дойде водата (универсален преносител).
Не стойте жадни:)
На човек нищо не му се случва САМ (alone). С КОГО правиш / и не правиш дава почва. Човек сам може да запали искрата, да улови влагата, но не може да е почва. Почвата се събира и се пази внимателно.
Повече сме еднакви, отколкото различни. Енергийната система ни лимитира преди всичко останало. Останалите неща са маргинални, но по-лесни за овладяване на пръв поглед, по обозрими и по-манимулируеми.
Тези неща се хранят взаимно. Ако това, което ти се случва е растение, то вярата го кара да се стреми нагоре, любовта в почвата която го храни, а колко високо ще порастне и дали ще мине над облаците няма значение; важно е че има устрем. Искрата обаче, е в облаците, не в почвата. Без да си зърнал над облаците или без в мечтите си да видиш над тях, няма вяра, няма устрем, и почвата, колкото и да е плодородна, няма да те храни; от облаците ще дойде водата (универсален преносител).
Не стойте жадни:)
На човек нищо не му се случва САМ (alone). С КОГО правиш / и не правиш дава почва. Човек сам може да запали искрата, да улови влагата, но не може да е почва. Почвата се събира и се пази внимателно.
Повече сме еднакви, отколкото различни. Енергийната система ни лимитира преди всичко останало. Останалите неща са маргинални, но по-лесни за овладяване на пръв поглед, по обозрими и по-манимулируеми.
За мен успешното повторение и успешния максимум, имат пряка зависимост с добре тренирана нервна система и максимална енергийна обезпеченост. През цялото време наблюдавам един и същ ефект. Ако не съм енергийно обезпечен съм слаб. Когато съм обезпечен съм силен. Не може силата да е само следствие на умение. Аз мога да дръпна 100кг тяга 1 път като макс, но това ще стане не САМО защото съм се научил как да дърпам и да накарам всички необходими мускули да влязат в действие(тренирани нервни пътища и ефективна връзка мускул – мозък), но и защото в този момент съм зареден с енергия и се пръскам по шевовете от заряд. Ако липсва такъв заряд, ако съм гладен, изтощен или болен – и да си скъсам мозъка от самовнушения и квото и да е пак няма да дръпна 100кг. За да има реализирано умение – трябва да има гориво. Затова една от големите заблуди е, че ако един пауърлифтер не е яко зареден с въглехидрати, няма от къде да си набави АТФ –то. Както повечето тук знаят и чрез мастната обмяна и белтъчната си набавяме супер горивото. Но това ще стане ако добре си похапваме. Всеки е усещал ефекта на ниските калории и липсата на сила в резултат.
За максимален брой повторения в дадено движение – болката е лимитиращ фактор. Тук пак е от значение да се намери баланса между нервната система предизвикваща болката и умението да се използва максимално дълго наличната енергия в мускулите и другите резервоари. Когато правя лицеви и стигна 50 трицепсите ми почват да стават твърди и болезнени. Но не и гърдите. Малък акцент върху тях и ми добавя още 60 лицеви. Самия акцент върху тях(умението) вече предизвиква преодоляване на болката в трицепса и по нататъшната му асистираща роля продьлжава.
Не разбрах точно поставените въпроси, затова може и коментара ми да е неясен или объркан. Но през годините разбрах следното: всяка тренировка, всяка тежест, всяко повторение е стрес. Тялото реагира с адаптация към този стрес. Дали е подложено често (всеки ден) или рядко(веднъж седмично) на този стрес, важното е дали той е точно дозиран! Ако е дозиран , ако се хване точния момент – прогреса в маса или сила е феноменален. Това различава профито от аматьора. Иска се не само вдигане а и талант. Не само умението да вдигнеш, а и умението да прецениш колко. Стероидите са пример за това какво значи да не знаеш как да тренираш. Поради супер стимулацията и свръх енергийната обезпеченост, нервната система на трениращия е неоформена и неподготвена за прилагания стрес. Следва – травма! Всички големи билдери започват с големи, обемни и фалиращи натоварвания и след време, след няколко травми намалят всичко и реализират големи постижения. Извода – ами чрез горчивия опит от проби и грешки намират своята формула. А тя пак опира до стрес – адаптация. Предимството е че анаболите дават повече възможности за експерименти. Докато натуралното трениране изисква по голямо внимание и старание.
опитах да се изразя от практична гледна точка. абстрактните разсъждения за вярата мистиката религията любовта и подобни ги избягвам. за тях имам пак земен и реалистичен възглед.
За максимален брой повторения в дадено движение – болката е лимитиращ фактор. Тук пак е от значение да се намери баланса между нервната система предизвикваща болката и умението да се използва максимално дълго наличната енергия в мускулите и другите резервоари. Когато правя лицеви и стигна 50 трицепсите ми почват да стават твърди и болезнени. Но не и гърдите. Малък акцент върху тях и ми добавя още 60 лицеви. Самия акцент върху тях(умението) вече предизвиква преодоляване на болката в трицепса и по нататъшната му асистираща роля продьлжава.
Не разбрах точно поставените въпроси, затова може и коментара ми да е неясен или объркан. Но през годините разбрах следното: всяка тренировка, всяка тежест, всяко повторение е стрес. Тялото реагира с адаптация към този стрес. Дали е подложено често (всеки ден) или рядко(веднъж седмично) на този стрес, важното е дали той е точно дозиран! Ако е дозиран , ако се хване точния момент – прогреса в маса или сила е феноменален. Това различава профито от аматьора. Иска се не само вдигане а и талант. Не само умението да вдигнеш, а и умението да прецениш колко. Стероидите са пример за това какво значи да не знаеш как да тренираш. Поради супер стимулацията и свръх енергийната обезпеченост, нервната система на трениращия е неоформена и неподготвена за прилагания стрес. Следва – травма! Всички големи билдери започват с големи, обемни и фалиращи натоварвания и след време, след няколко травми намалят всичко и реализират големи постижения. Извода – ами чрез горчивия опит от проби и грешки намират своята формула. А тя пак опира до стрес – адаптация. Предимството е че анаболите дават повече възможности за експерименти. Докато натуралното трениране изисква по голямо внимание и старание.
опитах да се изразя от практична гледна точка. абстрактните разсъждения за вярата мистиката религията любовта и подобни ги избягвам. за тях имам пак земен и реалистичен възглед.
-
Лазар Радков (Thai)
- изгонен.
- Posts: 58
- Joined: Tue Jan 11, 2005 14:44
- Location: София
преди време говорих с един стар борец (забележка: лично за мен стар борец, боксьор, джудист ... НЯМА - и на стари години такъв бой ще ти хвърлят тези хора, че ще се чудиш от къде ти е дошло 
), участвал на множество състезание, републикански шампион за младежи и т.н. и т.н. ...
говорехме си за свалянето на кг преди съсезание (актуална в момента за мен тема) - споеляйки ми какви кила е свалял, за да влезе в категория, прозвуча изненаданият и напълно логичен (поне тогава така си мислех) въпрос от моя страна: "Е, как така? толкова свалени кг за толкова малко време не повлиява ли силно на представянето ти?"
Човекът не се изненада ни най-малко от въпроса ми и ми отговори по следния начин: "Точно в момента на сътезанието, когато съм свалил толкова кила, предърпял съм толкова лишения и болка, се чувствам в най-голямата си СИЛА (да се разбира и: експлозивност, бързина, кондиция .. )!"
аз му повярвах ...
предполагам, че един ден ще мога да го разбера
), участвал на множество състезание, републикански шампион за младежи и т.н. и т.н. ...говорехме си за свалянето на кг преди съсезание (актуална в момента за мен тема) - споеляйки ми какви кила е свалял, за да влезе в категория, прозвуча изненаданият и напълно логичен (поне тогава така си мислех) въпрос от моя страна: "Е, как така? толкова свалени кг за толкова малко време не повлиява ли силно на представянето ти?"
Човекът не се изненада ни най-малко от въпроса ми и ми отговори по следния начин: "Точно в момента на сътезанието, когато съм свалил толкова кила, предърпял съм толкова лишения и болка, се чувствам в най-голямата си СИЛА (да се разбира и: експлозивност, бързина, кондиция .. )!"
аз му повярвах ...
предполагам, че един ден ще мога да го разбера
Според мен нервната система лимитира до такава степен, доколкото е въжможна умора, напрежение, болка, спазма. Съответния сигнал предаден чрез нервни окончания се възприема от организма като заплаха или нетипична ситуация и се активизира ограничение.
Още повече, че границата на лимитите може да доведе до силен стрес и при недобра психологическа подготовка да се преустанови. Но до доляма степен всичко е въпрос на възприятие. Колкото е по-близко средата до естествената и природата, толкова е по-висока границата и тя зависи от енергийната ни система. Когато средата е естествена, организма се зарежда с енергия от средата и лесно повишава своя капацитет.
Пример: Ако накарате средностатистически любител скиор да клекне 50 пъти с лека тежест от 15-20 кг. той ще се измори и ще го направи с усилие. Ако същия този скиор го пуснете да кара цял ден той ще направи над хиляда приклякания и то с тежест значително над горната, а именно собственото му тегло. И всичко това ще бъде направено с кеф.
Взаимствана е енергия от природата, която доставя удоволствие.
Още повече, че границата на лимитите може да доведе до силен стрес и при недобра психологическа подготовка да се преустанови. Но до доляма степен всичко е въпрос на възприятие. Колкото е по-близко средата до естествената и природата, толкова е по-висока границата и тя зависи от енергийната ни система. Когато средата е естествена, организма се зарежда с енергия от средата и лесно повишава своя капацитет.
Пример: Ако накарате средностатистически любител скиор да клекне 50 пъти с лека тежест от 15-20 кг. той ще се измори и ще го направи с усилие. Ако същия този скиор го пуснете да кара цял ден той ще направи над хиляда приклякания и то с тежест значително над горната, а именно собственото му тегло. И всичко това ще бъде направено с кеф.
Взаимствана е енергия от природата, която доставя удоволствие.
Прагове на силата определено има, но можем много повече, отколкото си мислим.
Зависи колко силно искаш да постигнеш нещо, колко силно вярваш в себе си, как си се настроил.
Два примера от личен опит, макар и малък и незначителен в сравнение с вашите постижения:
1. Обикновено правя лицевите опори в серии по 5 и ме зорят ако ги правя по-бавно и гледам да са максимално изчистени. Преди няколко дни направих 4, по средата на 5тата се ядосах на себе си че правя по толкова малко упражнения и реших че няма да спирам и ще направя 10. Изпитвах болка в стомаха, реших да я игнорирам и да се съсредоточа над това как се чувстват ръцете ми - започнаха да ми дават зор на 8мата, но се търпеше, на 10тата вече и стомаха и ръцете ме боляха, но я направих. Мисля си, че ако бях си поставила за цел 13 и 13 щях да направя, но нагласата ми беше за 10 и тогава и ме заболя всичко.
2. Предпоследния път в залата когато направих 5х5 с 40кг клек. Обикновено първата серия е с по-малка тежест, нещо като разгрявка, но този път реших всичките да са с еднаква тежест. Ами още в 1вата серия на 2рото повторение ми беше ужааасно трудно да се изправя, а и нямаше кой да помоля за помощ, защото бях сама. Та си викам или ставаш или се прее****ш и се контузваш (щото чувствах че и надолу няма да успея да сляза плавно, за да коленича или нещо от сорта). Е, станах. Задържах 5сек горе, настроих се че аз мога и трябва и си направих останалите серии.
Май преди тренировка трябва не само да разгряваме тялото, ами и мозъка, да го настроим за това, което предстои. Забелязала съм, че когато тръгвам да правя някое упражнение без да мисля за него ми е доста по трудно, отколкото ако се съсредоточа и мисля кое как и защо го правя.
Според мен нервната система има 50% пръст в успеха или неуспеха ни.
Друг пример. Преди години в един период бях поне 90кг. Майка ми е по-дребна от мен и определено тежеше по-малко от мен. Бяхме си на село и аз гледам от една липа пред къщата виси някаква верига с кука накрая - скочих, за да я сваля, но се оказа че се е срастнала с дървото, куката ми влезе в пръста и аз буквално овиснах на дървото. Всичко стана за секунда, майка ме хвана и ме вдигна високо във въздуха, защото иначе щеше да ми се раздере целия пръст.
Е как става това като сега тежа по-малко и тя не може да ме отлепи от земята.
Точно в екстремни ситуации разбираме точно колко можем, в повечето случаи е много повече от това, на което сме си мислили, че сме способни. Явно когато сами не вярваме в способностите си тялото слуша и то "не може" повече.
Зависи колко силно искаш да постигнеш нещо, колко силно вярваш в себе си, как си се настроил.
Два примера от личен опит, макар и малък и незначителен в сравнение с вашите постижения:
1. Обикновено правя лицевите опори в серии по 5 и ме зорят ако ги правя по-бавно и гледам да са максимално изчистени. Преди няколко дни направих 4, по средата на 5тата се ядосах на себе си че правя по толкова малко упражнения и реших че няма да спирам и ще направя 10. Изпитвах болка в стомаха, реших да я игнорирам и да се съсредоточа над това как се чувстват ръцете ми - започнаха да ми дават зор на 8мата, но се търпеше, на 10тата вече и стомаха и ръцете ме боляха, но я направих. Мисля си, че ако бях си поставила за цел 13 и 13 щях да направя, но нагласата ми беше за 10 и тогава и ме заболя всичко.
2. Предпоследния път в залата когато направих 5х5 с 40кг клек. Обикновено първата серия е с по-малка тежест, нещо като разгрявка, но този път реших всичките да са с еднаква тежест. Ами още в 1вата серия на 2рото повторение ми беше ужааасно трудно да се изправя, а и нямаше кой да помоля за помощ, защото бях сама. Та си викам или ставаш или се прее****ш и се контузваш (щото чувствах че и надолу няма да успея да сляза плавно, за да коленича или нещо от сорта). Е, станах. Задържах 5сек горе, настроих се че аз мога и трябва и си направих останалите серии.
Май преди тренировка трябва не само да разгряваме тялото, ами и мозъка, да го настроим за това, което предстои. Забелязала съм, че когато тръгвам да правя някое упражнение без да мисля за него ми е доста по трудно, отколкото ако се съсредоточа и мисля кое как и защо го правя.
Според мен нервната система има 50% пръст в успеха или неуспеха ни.
Друг пример. Преди години в един период бях поне 90кг. Майка ми е по-дребна от мен и определено тежеше по-малко от мен. Бяхме си на село и аз гледам от една липа пред къщата виси някаква верига с кука накрая - скочих, за да я сваля, но се оказа че се е срастнала с дървото, куката ми влезе в пръста и аз буквално овиснах на дървото. Всичко стана за секунда, майка ме хвана и ме вдигна високо във въздуха, защото иначе щеше да ми се раздере целия пръст.
Е как става това като сега тежа по-малко и тя не може да ме отлепи от земята.
Точно в екстремни ситуации разбираме точно колко можем, в повечето случаи е много повече от това, на което сме си мислили, че сме способни. Явно когато сами не вярваме в способностите си тялото слуша и то "не може" повече.
Everything has its beauty, but not everyone sees it.
Винаги си е било така - MIND OVER MATTER. Духът винаги е властвал над материята и винаги ще властва. Възможностите ни във всяко едно отношение зависят от мислите ни. Ако решим, че можем - можем, ако решим , че не можем - не можем. Нервната система според мен няма никаква роля, тя си провежда нервните импулси и това е. Силата на нервният импулс зависи единствено от концентрацията на мисълта, силата на желанието, вярата и фокуса на мисълта в момента, както и от недопускането или подтискането на отрицателни мисли и настроения по отношение на изпълняваната задача. Всички гореописани предпоставки за изпълнението на каквато и да е задача, естествено, както и всяка друга способност могат и трябва да бъдат тренирани. Повторението е майка на знанието и майсторството.
В нтемата за Гунг-фу бе написано, че "гунг" означава работа, а "фу" време. А целият израз Гунг-фу означава майсторство. Каква мъдрост има в този език. Ще взема и аз да се запиша да уча китаистика
А по отношение на силата и възможностите ни ще дам два примера.
Единият, сигурно сте го чували, е за пробягването на 1 миля под 3 минути. Преди това да бъде постигнато се е смятало, че е невъзможно. Дори са писали трудове за това как човешкото тяло физиологически е неспособно да извърши такъв подвиг. След като , не помня точно кой атлет, чупи тоази граница, в същата година 4ма други атлети пробягват милята под 3 минути. Защо ли? Ами защото вече знаят , че е възможно. Въпрос на психика и вяра. същото се случва и след като Джони Вайсмюлер преплува 100м под минута.
Има много примери, като даденият от Уинен с майка й, за майки, които повдигат неимоверно тежки предмети затиснали децата им, които след това няколко мъже не могат да повдигнат. Преди няколко месеца в пресата писаха за един миньор, който е държал на гърба си пропадащият таван на шахта за да се спасят колегите му. Няколко тона камък е удържал в продължение на минути. За съжаление след това е починал в болницата, тъй като усилието е довело да буквално пулверизиране на вътрешните му органи.
Другият пример който искам да дам е за опити с бълхи. Бълхите са мног яките скачачи, могат да скачат на неимоверна височина и дължина - по над 30 см. Което си е феноменално, като се има предвид , че са по 1-2 милиметра на ръст. Ако обаче същите тези бълхи бъдат поставени за известно време в буркан с височина 10см те се научават бързо , че не могат да скачат по-високо от 10 см, защото капака на буркана ги ограничава. След като бъдат извадени от буркана те никога не скачат по-високо от 10см
макар че физически могат. Просто са били наученир че това им е горната граница и няма смисъл да се опитват да я преминат.
Подобно нещо се случва със всеки от нас - в едно или друго отношение ние всички сме възприели "истини" за това кое е възможно и кое не в живота, в спорта, в изкуството в любовта, кое е добро и зло, кое как се прави и как не. И си живуркаме в самоналожените граници, а възможностите ни са много по-големи.
Според мен трябва да се работи върху съзнанието , а не само върху тялото.
Духът винаги побеждава материята. Но без материя няма как да осъзнаем духа. Ин и ян.
Как да приложим всички тези теории на практика?
Визуализирайте това което искате да направите. Представете си, че вече го правите и си го представете все едно се случва сега, вижте го, почувствайте го и го изследвайте със всяка фибра на тялото си, с петте си сетива , с най-силното възможно чувство на истинност на което сте способни в момента. Един вид излъжете себе си така , че да си повярвате. Ако го правите достатъчно често и с достатъчно чувство след не много време лъжата ще стане истина.
A за всички мисли от рода на- "не мога" , "това са глупости", " кого залъгвам", "защо изобщо се мъча" и други подобни извинения отклоняващи ви от целата прилагайте ТЕС.
Тази практика е проверена през вековете и винаги е давала резултати.
Вяра и постоянство, време + работа (в правилната посока) = майсторство и резултати.
FREE YOUR MIND THE REST WILL FOLLOW.
В нтемата за Гунг-фу бе написано, че "гунг" означава работа, а "фу" време. А целият израз Гунг-фу означава майсторство. Каква мъдрост има в този език. Ще взема и аз да се запиша да уча китаистика
А по отношение на силата и възможностите ни ще дам два примера.
Единият, сигурно сте го чували, е за пробягването на 1 миля под 3 минути. Преди това да бъде постигнато се е смятало, че е невъзможно. Дори са писали трудове за това как човешкото тяло физиологически е неспособно да извърши такъв подвиг. След като , не помня точно кой атлет, чупи тоази граница, в същата година 4ма други атлети пробягват милята под 3 минути. Защо ли? Ами защото вече знаят , че е възможно. Въпрос на психика и вяра. същото се случва и след като Джони Вайсмюлер преплува 100м под минута.
Има много примери, като даденият от Уинен с майка й, за майки, които повдигат неимоверно тежки предмети затиснали децата им, които след това няколко мъже не могат да повдигнат. Преди няколко месеца в пресата писаха за един миньор, който е държал на гърба си пропадащият таван на шахта за да се спасят колегите му. Няколко тона камък е удържал в продължение на минути. За съжаление след това е починал в болницата, тъй като усилието е довело да буквално пулверизиране на вътрешните му органи.
Другият пример който искам да дам е за опити с бълхи. Бълхите са мног яките скачачи, могат да скачат на неимоверна височина и дължина - по над 30 см. Което си е феноменално, като се има предвид , че са по 1-2 милиметра на ръст. Ако обаче същите тези бълхи бъдат поставени за известно време в буркан с височина 10см те се научават бързо , че не могат да скачат по-високо от 10 см, защото капака на буркана ги ограничава. След като бъдат извадени от буркана те никога не скачат по-високо от 10см
макар че физически могат. Просто са били наученир че това им е горната граница и няма смисъл да се опитват да я преминат.
Подобно нещо се случва със всеки от нас - в едно или друго отношение ние всички сме възприели "истини" за това кое е възможно и кое не в живота, в спорта, в изкуството в любовта, кое е добро и зло, кое как се прави и как не. И си живуркаме в самоналожените граници, а възможностите ни са много по-големи.
Според мен трябва да се работи върху съзнанието , а не само върху тялото.
Духът винаги побеждава материята. Но без материя няма как да осъзнаем духа. Ин и ян.
Как да приложим всички тези теории на практика?
Визуализирайте това което искате да направите. Представете си, че вече го правите и си го представете все едно се случва сега, вижте го, почувствайте го и го изследвайте със всяка фибра на тялото си, с петте си сетива , с най-силното възможно чувство на истинност на което сте способни в момента. Един вид излъжете себе си така , че да си повярвате. Ако го правите достатъчно често и с достатъчно чувство след не много време лъжата ще стане истина.
A за всички мисли от рода на- "не мога" , "това са глупости", " кого залъгвам", "защо изобщо се мъча" и други подобни извинения отклоняващи ви от целата прилагайте ТЕС.
Тази практика е проверена през вековете и винаги е давала резултати.
Вяра и постоянство, време + работа (в правилната посока) = майсторство и резултати.
FREE YOUR MIND THE REST WILL FOLLOW.
На този въпрос всеки ще даде раличен отговор. Просто няма две еднакви на 100% човешки същества на тази планета. Лимита на всеки е до там където се осланят неговите принципи. Доста философски въпрос с варианти за множество отговори, харесва ми 
. Точния отговор ще намериш в момента когато успееш да развиеш потенциала на мисловната си дейност на почти 100% (казвам почти защотото убежденията на хората за сега е че няма нищо в заобикалящия ни свят на 100% ).
Ето и моя отговор:
1.
Навика и настроението вървят ръка за ръка т.е. когато си уморен не ти е до нищо, просто искаш да презаредиш енергия и да поспиш, а не да помислиш за нещо друго. Какво имам в предвид: най доброто лично мое постижение е 3 (три) пълни дни без сън разбирайте 72 часа, по прицнип производителността ми би трябвало да намалее с течение на времето, но не беше така (може би защото бях настроен за това) пикът от енергия беше някаде между 40-48 час чувствах се наистина страхотно, според мен голяма заслуга имаха и етапите от различни емоции през които преминавах. Тялото ми наистина искаше почивка някаде към 50-тия час, но мозъка ми казваше друго (мисля си че тялото е като малко дете както го възпиташ така ще се държи ). Накрая на "изпитанието" ако мога така да го нарека (не съм го планувал просто така се получи ) тялото ми беше привикнало и не се нуджаеше от почивка, но...... мозъкът ми беше изпушил исках само спокойствие и нищо друго. След 72 часа без сън изненадата ми беше доста голяма след като не можах да заспя цял час, а си мислех че само като "помириша" възглавницата и ще заспя.
На другите два въпроса трябва да помисля и да споделя наблюденията си, но като цяло различни сме от гледна точка на навиците и възпитанието. Като цяло хората не са повече от един животински вид със съответните вродени животински инстинкти. В друг пост ще разясня какво имам предвид.
. Точния отговор ще намериш в момента когато успееш да развиеш потенциала на мисловната си дейност на почти 100% (казвам почти защотото убежденията на хората за сега е че няма нищо в заобикалящия ни свят на 100% ). Ето и моя отговор:
1.
Навика и настроението вървят ръка за ръка т.е. когато си уморен не ти е до нищо, просто искаш да презаредиш енергия и да поспиш, а не да помислиш за нещо друго. Какво имам в предвид: най доброто лично мое постижение е 3 (три) пълни дни без сън разбирайте 72 часа, по прицнип производителността ми би трябвало да намалее с течение на времето, но не беше така (може би защото бях настроен за това) пикът от енергия беше някаде между 40-48 час чувствах се наистина страхотно, според мен голяма заслуга имаха и етапите от различни емоции през които преминавах. Тялото ми наистина искаше почивка някаде към 50-тия час, но мозъка ми казваше друго (мисля си че тялото е като малко дете както го възпиташ така ще се държи
). Накрая на "изпитанието" ако мога така да го нарека (не съм го планувал просто така се получи ) тялото ми беше привикнало и не се нуджаеше от почивка, но...... мозъкът ми беше изпушил исках само спокойствие и нищо друго. След 72 часа без сън изненадата ми беше доста голяма след като не можах да заспя цял час, а си мислех че само като "помириша" възглавницата и ще заспя.На другите два въпроса трябва да помисля и да споделя наблюденията си, но като цяло различни сме от гледна точка на навиците и възпитанието. Като цяло хората не са повече от един животински вид със съответните вродени животински инстинкти. В друг пост ще разясня какво имам предвид.
My mind is free!