Аз вече написах, че с каквито условия искаш да се справя тялото, на такива трябва да го излагаш. От тук нататък има само две възможности – или да се приспособи към тези условия или да загине

На същия принцип, мускулите ни развиват качества, в резултат на условията в тренировката. Те се променят, за да се справят в тези условия, приспособяват се към тях. Alfa беше развил някъде тема за приспособяването на тялото и ще се радвам ако помни къде е и я посочи като линк.
Тялото ни реагира, когато влезе в необичайна за него ситуация. Моята преценка е всъщност неговата реакция на тренировката. По отношение на издръжливостта, сигналите които подава са много ясно изразени и лично за мен са 2 вида: обща умора – задъхване, отпадналост, гадене и т.н., и умора на двигателните функции – слабост в мускулите, отказ да извършат движението. Значи, аз, разчитайки на приспособяването, го карам да работи в тези условия, като не говоря за кой знае какви крайности и чудесии. Използвам два похвата.
Единият е, най-общо казано, обща,
по-висока натовареност в тренировката - по-малко почивки между сериите и повторения в тях близо или на максималните ми възможности. Подбора ми на упражнения е такъв, че нивата на мускулната и общата умора да вървят едновременно. Обикновено тренирам около час. Това нещо мога да го правя цялата тренировка, разбира се с упражнения с по-бързо намаляваща трудност или брой повторения, или в цикли - нещо като няколко „изпиващи” спринтчета, както ти (stareca) си го правил последната тренировка. Правил съм го и със започване с по-леко, засилване в средата на тренировката и успокояване към края. Всичко е индивидуална преценка и подбор на изпълнение и упражнения за редуване. Аз, лично, не винаги успявам да си ги подредя добре.
Другия е гонене на
възможно най-продължително, непрестанно натоварване в мускула в една серия - голям брой съкращения на мускула в серия или продължително задържане без активност. Описвах го наскоро. Разбира се, за целта подбирам упражнение, което може да се забърза и опрости, и при което мога да улеснявам изпълнението с чийтинг или друг контрол върху изпълнението. Ясно е, че изпълненията не са съвсем чисти, особено при забързване, при което ако пускаш до край набирането, удар след удар в ставата от разпъването на ръцете, просто може да се увредят лактите. Аз обикновено ги държа горе бързите, но в следващата, а понякога дори и в същата тренировка, гледам да поработя специално за участъците в амплитудата, които са били пренебрегвани при големия брой и скороста на изпълнение. Става и със задържане, но лично аз по-харесвам да има и някаква активност. В тренировката в сряда правих въртене на L от задържане в набрано положение, което по отношение на задържането е точно това, за което говоря – 20 завъртания в посока, общо 40, си е доста продължително напрежение в задържащите мускули, като на последните 2 завъртания започнах да изпускам задържането, т.е. то ми беше до отказ.
Тъй като започвам да правя вече и такива тренировки, които зимата не правя заради студа, най-добре ще е просто да ги описвам. По-крайните не ги правя често, а ги вкарвам чат-пат измежду другите.
Днес съчетах отчасти какво ли не.
Започнах с набирания на хоризонталната стълба - забързани, с всички видове възможна ширина на хвата, като между смяната на хвата почивах по 5-6 секунди. Гонех 100 - по 20 на хват (6, 5, 4, 3 ,2 стъпала ширина са възможните хватове), но направих 80, като на 3 и 2 стъпала ширина паднах на 10-ки. Между другото, учудих се сам на себе си - не очаквах да са с толкова прилична чистота, на първа подобна тренировка.
После правих едно упражнение, което Alfa описва в последния си пост. Аз за първи път успях да се спусна и кача 4 пъти. То обаче плод на случайно разположение на маса за тенис до шведска стена, така че едва ли може да се намери подобно някъде.
Тъй като до тук не почивахме и дърпането ми не беше вътановило за качествени свивания на ръцете, реших да правя пълни повдигания на торса пак на хоризонталната стълба, на същите, всички видове възможна ширина на хвата. Ще обясня - свиването на ръката беше изпушило от 80-ката. При пълното повдигане обаче на торса, движението на мишницата спрямо гърба е абсолютно същото, като при набирането със същия хват с който се повдига. Във второто ми филмче го има - второто от повдиганията на торса които показвам там. На голяма ширина това повдигане е много тежко. И то не може да се прави бързо. Направих по 5 повдигания на хват или общо 25, като при смяната на хвата не правих паузи.
Точно срещуположното движение на повдигането е раменното повдигане (flying ass). Направих 30 такива, като гледах да са със същата скорост, с която правих пълните повдигания на торса от вис.
После хванах среден хват - 4 стъпала ширина на хоризонтална стълба и правих супер забавени набирания, като тези във второто филмче.
Редувах ги със суперзабавени кофи. И от двете упражнения правих само по 3 повторения, но тези 3 повторения ми отнемаха по минута, че и отгоре - пак продължително, непрестанно натоварване. Реших да ги правя инцидентно, защото задъхването изпревари мускулната умора - забавените топят силиците, но не задъхват.
До тук всичко ми отне малко под 20 минути. И след като глътнах малко въздух, ми хрумна да трупаме коремни с комбинирани

Искаха да ме линчуват на високия лост, но си врътнах (само аз) по 14 коремни и комбинирани.
Много кратка беше тренировката. Не мога да сметна повторения и натовареност, заради забавените и шведската, където има на всяко стъпало и нещо като раменна, и прехващане/избутване с една ръка, което пък нарушава равновесието защото сме с много широк хват, и от там пък напрягаш цялата половина на тялото, от опората в съответния крак, през задника, до хвата в ръката, за да компенсираш.
Като цяло, въстановяването между сериите ми е малко по-бавно, в резултат на разредените такива през зимата, но съм доста по-добре, от колкото планувах да съм в началото на сезона
