Утре почвам с тренировките, но само с дърпания - рамото още не ми позволява да бутам. Пак заради него, ще тренирам в началото внимателно, на къси серии и с повече почивки ... като културист
Успоредка и Лост
Moderators: Милко Георгиев, pa4080
Не мисля, че методите и похватите на трениране в тежката атлетика и/или културизма са ограничено трениране, а по-скоро профилирано трениране, отговарящо на изискванията и нуждите на конкретния спорт. Не може да се критикуват най-добрите в своя спорт спортисти, както направих по-горе
, просто ... това е един от многото спортове. Това ли е единствения и най-вече - нашия, на любителите спорт? Естествено че могат да преодолеят огромна тежест - те за това тренират. Естествено, че не могат да издържат на продължителни натоварвания и има опасност от увреждане на ставите и сърцето - прекалено тежки са и с прекалено обемиста маса, за която между другото са нужни доста кръвоносни съдове. На културистите това им трябва за да бъдат на върха на своя спорт. К'ъв ми е проблема? :mrgreen: Проблема ми е, че виждам навсякъде "ще се получи обратен ефект", "не е ефективно" и "връща назад", ако не се тренирало така. Реално се осъждат безусловно голям брой спортове и физически дейности като неефективни и увреждащи, в любителското спортуване за здраве, красота и удоволствие. Света на спорта е много по-голям. Културистите знаят много добре какво и защо го правят. Но много хора не знаят защо правят като тях и защо не трябва да правят "забранените" за тях неща. Имам в предвид маратонското бягане, интензивно трениране, серии с голям брой повторения и въобще "прекалено изтощителните и увреждащи" дейности ... за всеки, който не е трениран за тях или тежи над 130 кг.
Утре почвам с тренировките, но само с дърпания - рамото още не ми позволява да бутам. Пак заради него, ще тренирам в началото внимателно, на къси серии и с повече почивки ... като културист
Утре почвам с тренировките, но само с дърпания - рамото още не ми позволява да бутам. Пак заради него, ще тренирам в началото внимателно, на къси серии и с повече почивки ... като културист
Хванах силна мускулна треска и се схванах от 20-на дърпания! 20 дърпания, разпиляни на единични бройки в половин час! И това само за 15 дена бездействие! Силата си ми е същата, експлозивност си имам - буквално имах чуството, че се глезя на тренировката и само да реша, мога да направя чудеса. Да, ама после ... Стигам до извода, че първото което се губи при липса на спорт е общата енергичност на тялото, издръжливостта и възстановяването на мускулите, както между сериите, така и след тренировка.
Доколкото помня (материалите не са ми под ръка) най-бързо се губи аеробен капацитет (за няколко дни), следва силовата издръжливост, силата и накрая остава мускулната маса като най-бавно губеща се.
бавно се губи --> мускулна маса (хипертрофия) --> сила --> силова издръжливост (или експлозивност - не помня) --> аеробен капацитет --> бързо се губи
бавно се губи --> мускулна маса (хипертрофия) --> сила --> силова издръжливост (или експлозивност - не помня) --> аеробен капацитет --> бързо се губи
-
Лазар Радков (Thai)
- изгонен.
- Posts: 58
- Joined: Tue Jan 11, 2005 14:44
- Location: София
на същия принцип, бързо се качва -> аеробна издръжливост -> силова издръжливост -> сила -> мускулна маса -> бавно се качваJaho wrote:Доколкото помня (материалите не са ми под ръка) най-бързо се губи аеробен капацитет (за няколко дни), следва силовата издръжливост, силата и накрая остава мускулната маса като най-бавно губеща се.
бавно се губи --> мускулна маса (хипертрофия) --> сила --> силова издръжливост (или експлозивност - не помня) --> аеробен капацитет --> бързо се губи
За момента плановете са ми да изчистя упражненията с малки, експлозивни бройки и бавно спускане, което го видях в „съседните” дневници. Експлозивни, за да увелича амплитудата на движението и бавно спускане, за да развия издръжливостта на пазещите равновесието мускули. Имам в предвид основно J набиране, при което ми е невъзможно да вдигна до опиране на лоста в гърдите като държа през това време тялото в необходимото положение. Зная, че малко ще ми падне бройката, но и зная, че рано или късно работата за нея ще ми е основната алтернатива, така че, не е болка за умиране. Разбира се няма да правя само това. Невъзможно ми е и изпълнението на часовник от набрано положение, задържането на тялото изправено хоризонтално на лоста (front level на лост), камо ли набиране от това положение. Не мога да се набера и с една ръка, а се обзаложих още пролетта, че до края на годината ще го мога. Като тренировъчни възможности, мога да прехвърлям тежестта към една ръка, както на стандартни набирания, така и на топка и J, което ще помогне и за front level-а. Бутанията са ми малко „по-зарязани” като близки планове, макар че размишлявам върху странично задържане на право тяло (flag … то не че има много общо с бутане), везна (право хоризонтално тяло от опора, в моя случай на успоредката) и равновесие само на ръце (това пък как се тренира??? Ще вестибулирам с апарат!).
В предвид горния пасаж, ще „вкарам” фиксирани тренировки, с три варианта, към които грубо ще се придържам, най-вече заради групата, защото нивото им пада главоломно когато ме няма и трябва да тренират сами. Ще ги постна по-нататък, след като ги „доизкусуря”. Малко ми е трудно да ги пробвам пълноценно с това рамо.
За рамото ми, вече си дърпам, но внимателно – демек, мързеливо си се глезя, защото при „по-смелите” изпълнения ми напомня болезнено и притеснително за себе си, като стара любов след случайна среща при разходка с новото гадже. При бутане ме „прорязва” по-сериозно, така че не мисля да бутам поне още седмица. За сега ще правя кофички само в пясъчника с децата (кофички от мокър пясък, за който не ми е схванал мисълта).
Две нови упражнения:
1.J<>L (или L<>J - няма значение) – описах го някъде вече. Повдигане L, задържане, преминаване в J и спускане J. Съответно следва повдигане J, задържане, преминаване в L и спускане L. Правия ъгъл между тялото и краката се държи непрекъснато.
2.”Ножица” – от положение J, спускане на единия крак без да се свива, до хоризонтално положение и връщане обратно. После другия, но не преди да се прибере първия. (Ако бях „модерен тип” сигурно щях да напиша “one leg dip stretch other up bar front level” или поне нещо с минимум 8 думи на “US English” и с никакви препинателни знаци, за да не се усложнява излишно. Но понеже съм си тъмен балкански субект … ножица.)
Виц на деня:
Въпрос: Кога един лостаджия „влиза” в залата?
Отговор: Когато установи колко е зле в същност!
Въпрос: А кога един заладжия „излиза” на лостовете?
Отговор: Пак тогава!
В предвид горния пасаж, ще „вкарам” фиксирани тренировки, с три варианта, към които грубо ще се придържам, най-вече заради групата, защото нивото им пада главоломно когато ме няма и трябва да тренират сами. Ще ги постна по-нататък, след като ги „доизкусуря”. Малко ми е трудно да ги пробвам пълноценно с това рамо.
За рамото ми, вече си дърпам, но внимателно – демек, мързеливо си се глезя, защото при „по-смелите” изпълнения ми напомня болезнено и притеснително за себе си, като стара любов след случайна среща при разходка с новото гадже. При бутане ме „прорязва” по-сериозно, така че не мисля да бутам поне още седмица. За сега ще правя кофички само в пясъчника с децата (кофички от мокър пясък, за който не ми е схванал мисълта).
Две нови упражнения:
1.J<>L (или L<>J - няма значение) – описах го някъде вече. Повдигане L, задържане, преминаване в J и спускане J. Съответно следва повдигане J, задържане, преминаване в L и спускане L. Правия ъгъл между тялото и краката се държи непрекъснато.
2.”Ножица” – от положение J, спускане на единия крак без да се свива, до хоризонтално положение и връщане обратно. После другия, но не преди да се прибере първия. (Ако бях „модерен тип” сигурно щях да напиша “one leg dip stretch other up bar front level” или поне нещо с минимум 8 думи на “US English” и с никакви препинателни знаци, за да не се усложнява излишно. Но понеже съм си тъмен балкански субект … ножица.)
Виц на деня:
Въпрос: Кога един лостаджия „влиза” в залата?
Отговор: Когато установи колко е зле в същност!
Въпрос: А кога един заладжия „излиза” на лостовете?
Отговор: Пак тогава!
Last edited by Dymag on Fri Jul 13, 2007 22:02, edited 2 times in total.
- Милко Георгиев
- Академик

- Posts: 1083
- Joined: Sun Sep 05, 2004 21:07
- Location: София
- Contact:
- stareca uan
- Ст. асистент

- Posts: 201
- Joined: Sun Mar 11, 2007 13:01
няма значение кога ,как и къде, важното да се тренира постоянно ,може и в гола стая и на поляна и не спал и недоял
,аз лично съм на 35 години ,тренирам от малък,основно бойни спортове и да кажем за последните седем години съм спирал тренировки два пъти по за месец ,единия път по време на джудо схватка скъсах всички връзки на ключицата,а другия пак повреме на спаринг ми спукаха ребро,но дори и такива травми не са оправдание за тотално обездвижване...семеен съм с две деца ,работата ми е ангажираща и хич не от леките,но не мисля да спирам поне докато мога да се движа
..и в зала е добре и на лост е супер , кой където го кефи
Абсолютно съм съгласен! Вица не ви ли хареса
Той всъщност казва същото или поне това ми беше скрития замисъл. А аз съм "семеен с две деца, работата ми е ангажираща и хич не от леките, но не мисля да спирам поне докато мога да се движа ..и в зала е добре и на лост е супер, кой където го кефи". И аз съм на 35 години
Всъщност за реакциите и настроенията са си виновни самите спортуващи и заложения стремеж в мъжките индивиди да си съперничат и съревновават
"Тоя яко е зобил" е първото, което минава в главата на всеки, като види някой с добре развита мускулатура. "Хм, въздух под налягане - не може да врътне едно коремно" или "тоя дали знае колко е зле в същност" също съм ги чувал ... че и използвал
Ей, това, спортуващите сме ба'си гаднярите.
Всъщност за реакциите и настроенията са си виновни самите спортуващи и заложения стремеж в мъжките индивиди да си съперничат и съревновават
Last edited by Dymag on Thu Jul 12, 2007 22:10, edited 1 time in total.
Ти ако си от тези заладжии, за които говоря - аз съм ... биатлонист да речемМилко Георгиев wrote:Аз като представител на заладжиитескоро ще изляза в парка да пробвам докъде са стигнали силовите ми, десет ли са, повече ли са
Много е нисък тоя наш таван![]()
Проблемът не е в залата или в градинката. Проблемът е в методите на трениране.
Last edited by Dymag on Thu Jul 12, 2007 22:18, edited 3 times in total.
Оффф - няма да стане така! Фиксирането на тренировката нарушава принципа "на ръба". От друга страна, тренировка "на ръба" е достъпна само при интуитивно трениране и силен самоконтрол, които липсват при много хора ... дето трябва непрекъснато да ги "ръчкаш" за да тренират качествено
Това не е зала, където с тежестта се компенсират тези работи. Сложно е! Като че ли е по удачно да фиксирам само упражненията и начина им на изпълнение в отделните дни, а бройката да се променя!? Май това ще да е най-отговарящо на онова, което правя
Last edited by Dymag on Thu Jul 12, 2007 22:11, edited 1 time in total.
Часовник с набиране. Изпълнява се часовник. Когато краката са в крайно ляво или дясно положение се реализира набиране. Поради изнесената настрани тежест, по-голямата част от натоварването е в едната ръка. Чак след отпускането на набирането краката се вдигат и изнасят на другата страна, където спират и пак се реализира набиране.
Клъстериране. Не зная дали означава точно това, но в речника си го използвам, в смисъл, кратка почивка от няколко секунди, но не повече от 7-8, в които се стремя да няма никакво мускулно напрежение в мускулите, т.е. не да се спре изпълнението и да висиш на лоста, а да се отпуснат ръцете изцяло.
Клъстериране. Не зная дали означава точно това, но в речника си го използвам, в смисъл, кратка почивка от няколко секунди, но не повече от 7-8, в които се стремя да няма никакво мускулно напрежение в мускулите, т.е. не да се спре изпълнението и да висиш на лоста, а да се отпуснат ръцете изцяло.
Last edited by Dymag on Fri Jul 13, 2007 22:01, edited 3 times in total.
Днес включих в тренировките си и бутане - по план. Рамото ми го понесе по-добре от очакваното. Много съм доволен. "Намерих" техниката за кофичка на ъгъл към една ръка, но е неприложима за успоредка - не и с този ефект.
Всъщност аз не ползвам и не ми трябва програма, но без мен, нивото на групата пада. Затова се принудих да им дам нещо, което поне да правят, когато ме няма.
Основния проблем на хората, които имат трудности на успоредката и лоста е, че обезценяват неуспешните опити и/или трудните неща. Това ги кара да "плуват в свои води", т.е. да се придържат към онова, което могат. Чакат от само себе си да стане трудното лесно, за да започнат да го правят.
Програма? Няма програма - не е важна! Важен е зорът и най-вече - "нещастните" на пръв поглед опити да се направи "невъзможното" и търсенето на трудното. Първите разкривени чертички, с които се опитваме да изпишем буква, когато се учим да пишем! Просто са нужни повече разкривени чертички и преди да се усети човек, ще се научи да пише. Водещото е трудното, то трябва да се мъчи, а не онова, което правим с лекота
Всъщност аз не ползвам и не ми трябва програма, но без мен, нивото на групата пада. Затова се принудих да им дам нещо, което поне да правят, когато ме няма.
Основния проблем на хората, които имат трудности на успоредката и лоста е, че обезценяват неуспешните опити и/или трудните неща. Това ги кара да "плуват в свои води", т.е. да се придържат към онова, което могат. Чакат от само себе си да стане трудното лесно, за да започнат да го правят.
Програма? Няма програма - не е важна! Важен е зорът и най-вече - "нещастните" на пръв поглед опити да се направи "невъзможното" и търсенето на трудното. Първите разкривени чертички, с които се опитваме да изпишем буква, когато се учим да пишем! Просто са нужни повече разкривени чертички и преди да се усети човек, ще се научи да пише. Водещото е трудното, то трябва да се мъчи, а не онова, което правим с лекота
"Ъгъла" е чудно нещо. Това са две тръби (от парапет), които се събират под прав ъгъл. Позволява хватове с неограничена ширина, но не е само това. Положението на хвата, променя по един естествен за двигателните ни способности и навици, положението на мишниците, и от там ефекта от упражнението върху тялото. Реално променя равнината на движещите се при кофичката стави. Правим го и с насочен към лицевата страна на тялото ъгъл и с обратен ъгъл, т.е. ъгъла е зад гърба ни. Така допълваме празнината между успоредката и кофичките на една тръба, пред и зад тяло.
Прехвърлянето към една ръка, там го правим с широк хват - към метър, предполагам. Това не може да се прави на успоредката. Изнасайки тялото към едната от страните на ъгъла, аз го и завъртам по оста, така че да застане пенпендикулярно на тръбата и плътно до нея - като положението, което взема при стандартна успоредка, ако тръбата е част от нея. Тогава спускам и вдигам. Неработещата ръка е встрани и пред тялото. После на другата страна. По същия начин го направихме и с обратен ъгъл(ъгъла е зад тялото). Неработещата ръка е встрани и зад тялото. По трудно е, но в който и да е вариант с ширината на хвата може да се определя трудността. Готино е!
Само че, рамото сега ме наболява. Не ме заболя по време на тренировката, а чак на другия ден сутринта. Иначе си имам прекрасна мускулна треска
Контузих го на 23-24 миналия месец. Утре ... т.е. днес е 18.
Прехвърлянето към една ръка, там го правим с широк хват - към метър, предполагам. Това не може да се прави на успоредката. Изнасайки тялото към едната от страните на ъгъла, аз го и завъртам по оста, така че да застане пенпендикулярно на тръбата и плътно до нея - като положението, което взема при стандартна успоредка, ако тръбата е част от нея. Тогава спускам и вдигам. Неработещата ръка е встрани и пред тялото. После на другата страна. По същия начин го направихме и с обратен ъгъл(ъгъла е зад тялото). Неработещата ръка е встрани и зад тялото. По трудно е, но в който и да е вариант с ширината на хвата може да се определя трудността. Готино е!
Само че, рамото сега ме наболява. Не ме заболя по време на тренировката, а чак на другия ден сутринта. Иначе си имам прекрасна мускулна треска

