Успоредка и Лост
Moderators: Милко Георгиев, pa4080
Аз за друго се бях ядосъл. А иначе в тежката атлетика - щангите, западняците от нас се учат. В леката - Стефка Костадинова, няма какво да кажа. Един от трениращите с мен е тренирал в една зала с нея и я е виждал как си прави полуклекове с 200 кг. Гимнастиката с нашия Йордан Йовчев ... той си тренира сам между другото. Но няма информация, какво и как тренират. Много се затварят. Това, което зная е, че тренират много по интензивно от колкото в културизма. Бе то това културизма е ... Във всички спортове, целта е придобиване на умения и възможности на тялото, които се "проверяват" чрез противопоставяне на състезателите. В културизма, нямат значение възможностите на мускулатурата и уменията. Там има значение само вида. Проверява се чрез позиране. Какво може този вид никой не го интересува. Как се чуства този човек - също. А те обикновенно са пред припадък, защото се обезводняват за състезанието за да са по релефни. Защо всички са възприели този начин на спортуване, като спортуване за здраве, незнам? Сигурно, защото не спортуват за здраве. Спортуват само за вид, гонени от комплекси, а разправят наляво и надясно други работи. Колегата ми от стаята в която работя, от Враца е, ми каза преди три дена, че умрял един негов приятел - културист, на 30 години. Баща му лекар бил и ушким му следял химиите. Умрял от тях - той и инжекции си биел дори в мускулите. Те в тежката атлетика не са толкова огромни, а боравят с максималните тежести. Защо? В другите спортове тежестите са идеални за всичко, и се използват активно, но са подчинени на други цели, на другия спорт. Те са добавка към него, а не той към тях. А бе, знам ли, сега са модерни добавкитеJaho wrote:Много правилно. Примерно ти ако пуснеш сега една снимка на бицепса и ще събереш фен клуб.
Колкото до бицепса, моят е такъв, от какъвто се нуждае тежеста на собственото ми тяло. Който иска не какъвто му трябва, а по-голям, да бяга у залата
Така е. И аз смятам, че едно тяло трябва да е ефективно и да върши предназначената работа.
За Йордан Йовчев съм чувал, че прави много тежки тренировки в зала. Като че ли без железата не става. Въпреки, че ти доказваш обратното с твоите тренировки. Нали писа, че на Влади му се е вдигнала лежанката откакто тренира с теб. Но Йордан Йовчев е точно в този вид дейност. Явно трябва.
В културизма нещата са много по-различни. Там няма ефективност има ефектност. Не винаги е така, но в повечето случаи.
Химията е на дневен ред в големият спорт -
наркотични аналгетици /Петидин, Метадон/,
анаболни стероиди /Нандролон, Станозол, Андростенедрон/
диуретици /Хлорталидон, Лаксис, Триамтерин/,
пептибни хормони /Хормон на растежа, ИФР-1, Кортикотрофин/,
физически манипулации /използва се урината на друг човек/
кръвен допинг /в кръвта на спортиста се вкарват донорски еритроцити или 2-3 месеца преди състезание се взема опр. количество кръв от спортиста и се консервира. След това кръвта се влива обратно/.
Такива са нещата сега. Който иска действа.
За Йордан Йовчев съм чувал, че прави много тежки тренировки в зала. Като че ли без железата не става. Въпреки, че ти доказваш обратното с твоите тренировки. Нали писа, че на Влади му се е вдигнала лежанката откакто тренира с теб. Но Йордан Йовчев е точно в този вид дейност. Явно трябва.
В културизма нещата са много по-различни. Там няма ефективност има ефектност. Не винаги е така, но в повечето случаи.
Химията е на дневен ред в големият спорт -
наркотични аналгетици /Петидин, Метадон/,
анаболни стероиди /Нандролон, Станозол, Андростенедрон/
диуретици /Хлорталидон, Лаксис, Триамтерин/,
пептибни хормони /Хормон на растежа, ИФР-1, Кортикотрофин/,
физически манипулации /използва се урината на друг човек/
кръвен допинг /в кръвта на спортиста се вкарват донорски еритроцити или 2-3 месеца преди състезание се взема опр. количество кръв от спортиста и се консервира. След това кръвта се влива обратно/.
Такива са нещата сега. Който иска действа.
- cremcaramel
- Ст. асистент

- Posts: 239
- Joined: Sun Jan 29, 2006 22:17
- Location: Brisbane
Да, сложни са нещата в профи спорта. Особено в леката и тежката атлетика.
И малко уточнение. В никакъв случай не искам да прозвучи написаното, че културизмът е нещо незаслужаващо уважение. Хората там търпят много лишения и постигат резултати с огромен труд. Думата "ефективност" е използвана от гледна точка на нещата, с които аз се занимавам, което е прави субективна.
И малко уточнение. В никакъв случай не искам да прозвучи написаното, че културизмът е нещо незаслужаващо уважение. Хората там търпят много лишения и постигат резултати с огромен труд. Думата "ефективност" е използвана от гледна точка на нещата, с които аз се занимавам, което е прави субективна.
- stareca uan
- Ст. асистент

- Posts: 201
- Joined: Sun Mar 11, 2007 13:01
мене лично ме дразни,че културистичните тренировки се препоръчват,като ''пътя истината и живота'',и да културизма има козметичен ефект,все едно да ходиш на прическа,не ти дава никакви реални спортни умения ,не искам да обидя никого ,аз самия дълги години съм го практикувал ..според мен един младеж ако иска да е корав, да ходи на джудо или борба ,там ФП-то ще му извае тяло ,но ше има и сила и издържливост и здраве,просто тези спортове развиват комплексно,борчетата в нашата зала по на 16-17 години са издялкани с вратове, преси и трапци и единственото упражнение с щанга което правят е обръщане ,другото е много борба лицеви ,мостиране ,лост ,успоредка,тези последните ги правят в почивките да не говорим за бягането до близките села и мачовете 
Съвсем наясно съм, какъв нечовешки труд, дисциплина, лишения и много често осъзнато увреждане на здравето е културизма. Да, така е, но средностатистически обикновен човек или хлапе, решили да спортуват, не са профи културисти! Реализирали са се в различни области, занимават се с други занимания и нямат никакви намерения, а и възможности да стават такива! За това говоря, за тях. Stareca е прав! Преди се караха колела, ритаха се мачове, играеше се баскетбол, волейбол ... "ръбче", ако щете, във всяко училище имаше лостове! Сега от седми-осми клас се почва залата, "маса-а" и суплементите, "щото без тях не става!". Alfa, ти тренираш много добре, според моите представи. Съчетаването на различни спортове е идеално и най-естествено е, в него да има и от тежката и от леката атлетика. Мани ги лостовете и щангите - начина, по който спортуваш, идеята с която го правиш, отношението към нашия аматьорски спорт - това е сбърканото. И това не е само в България - световно явление е! Предполагам, че всички сте виждали снимката с американския фитнес с елеваторите на входното стълбище. Ако не, ето линк, то е последната снимка:
http://www.vbox7.com/play:c94fc5bb
Това са сбъркани представи за липсващата физическа активност в ежедневието и мързел!
Jaho, ако следиш дневника ми извинявай. Сега погледнах нагоре какво съм писал и установих, че някой може да изтълкува, че това с бицепса е адресирано към теб. Не е така! Редовно използвам диалог за да се изразявам, но той е без адресат - говоря на виртуален опонент. Предполагам знаеш широко разпространеното мнение, че "бицепса никога не е достатъчно голям"
Просто ме подсети. Водя много спорове, на различни места, както и "наживо", за тези неща за които пиша. Обикновено се опитвам да не съм категоричен и после си изкарвам "категоричните" неща тук. Те реално не са породени от този форум и не са пряко адресирани към участниците в него. Просто си изкарвам нервите на спокойствие 
http://www.vbox7.com/play:c94fc5bb
Това са сбъркани представи за липсващата физическа активност в ежедневието и мързел!
Jaho, ако следиш дневника ми извинявай. Сега погледнах нагоре какво съм писал и установих, че някой може да изтълкува, че това с бицепса е адресирано към теб. Не е така! Редовно използвам диалог за да се изразявам, но той е без адресат - говоря на виртуален опонент. Предполагам знаеш широко разпространеното мнение, че "бицепса никога не е достатъчно голям"
И мен това ме дразни. На човек без никакъв опит му се препоръчват професионални сплит програми с по 4-5 упражнения за мускул веднъж седмично. И то от "професионални" инструктори. Човека няма никаква двигателна култура, щангата му ходи на където си иска, движенията му са хаотични, никаква връзка между мускули и мозък, а физическото му състояние е такова, че не може да прави набирания и кофички, но въпреки това се мъчи с 5 упражнения за гърди с работна тежест на лежанката 30 - 40 кг. Понеже нямало значение колко вдигаш, а как изглеждаш! Ако не ти растат мускулите, причината не е в това, че вдигаш 40 кг, а че правиш малко упражнения или не взимаш правилните добавки или химия!stareca uan wrote:мене лично ме дразни,че културистичните тренировки се препоръчват,като ''пътя истината и живота''
stareca uan wrote:културизма има козметичен ефект,все едно да ходиш на прическа,не ти дава никакви реални спортни умения
Това, което се практикува в залите не е културизъм, той значи "култура на тялото" в оригиналното си значение. В момента по залите се практикува някаква извратена версия на бодибилдинг (или "телостроителство"). Истинския културизъм, както аз го разбирам и както са го разбирали навремето е имал друго значение.Dymag wrote: В културизма, нямат значение възможностите на мускулатурата и уменията. Там има значение само вида. Проверява се чрез позиране. Какво може този вид никой не го интересува. Как се чуства този човек - също.
"Формата следва функцията", имаше един такъв природен закон. Или за да имаш големи мускули, трябва да развиеш съответните функционални и физически качества, като сила, силова издръжливост и други. първите културисти не само са изглеждали атлетични и силни, но и са били такива. Даже на първите състезания е имало и съревнования от типа на гимнастически изпълнения и вдигане на тежести.
С навлизането на химията това вече не е задължително. От стероидите, поради силния им анаболен ефект, в добавка на голямо количество калории може да се расте даже и без тренировки, или с напълно неподходящи такива! И се получават мускули, без да е нужно да развиваш физическите качества, стоящи зад тях. Лошото е, че и тези, които не взимат химия се подлъгват по разни стероидни методики и в общия случай нямат голям ефект от тренировките.
Вярно е, никой вече на прави базови тренировки, или ги претрупват за по месец и почват веднага с професионалните сплитове. Навремето един от първите курсове по културизъм, който прочетох, се тренираше една година 3 пъти седмично цялото тяло само с основни упражнения. Наскоро прочетох пак един такъв курс, където това време беше година и половина. Сега никой няма търпение да изкара дори един основен курс тренировки, с продължителност от 3 месеца! И после се чудят що няма ефект, като не са успели да научат даже как се държи щангата. Но това не пречи да се правят по 5 упражнения за бицепсDymag wrote:И всички с тренировки бързат, бързат, едни неспокойни. За къде бързат? За състезание ли се готвят? Тренирай си на някакъв режим и това е. Спокойно бре, избери си стил, направи си го навик, удоволствие и си бъди с адекватна физика и форма цял живот. Те - зор. Е, пак ще си говорим с тях, защото аз ще съм тука, а те с този зор, пак ще започват отначало.
- stareca uan
- Ст. асистент

- Posts: 201
- Joined: Sun Mar 11, 2007 13:01
напълно съм съгласен с Петко К ,момчетата идващи от други спортове в културизма се развиват много по-бързо защото имат добра основа ,а такава не може да се изгради направо със сплитове ,трябва база,сила, издържливост и тогава да се търси козметичният ефект,но силовите многоставни упражнения са тежки и трудни ,къде по-лесно е сгъваш пет серий с 20 кила за бицепс
Аз съм съгласен с всеки един от вас.
Джак Лалейн мисля, че е добър пример за това, което казва Петко, че от старата школа, не само са изглеждали атлетични и силни, но и са били такива.
По въпроса за ефективността на организма/тялото, който ме вълнува няма да се изказвам сега. Не е тук мястото. Ще чакам или ще пусна отделна тема.
Джак Лалейн мисля, че е добър пример за това, което казва Петко, че от старата школа, не само са изглеждали атлетични и силни, но и са били такива.
По въпроса за ефективността на организма/тялото, който ме вълнува няма да се изказвам сега. Не е тук мястото. Ще чакам или ще пусна отделна тема.
Не, това е фотошопDymag wrote:Предполагам, че всички сте виждали снимката с американския фитнес с елеваторите на входното стълбище. Ако не, ето линк, то е последната снимка:
http://www.vbox7.com/play:c94fc5bb
Това са сбъркани представи за липсващата физическа активност в ежедневието и мързел!
http://onfire-bg.com - Бълграският сайт за огнени изкуства
Фотошоп? Нищо не пречи и да е, в интерес на истината, но мисля че не е. Веднъж отидох в "The Gym" да го видя туй чудо на фитнес индустрията. Видях човек, който даде 9 лева, за да ходи на едно място, по една лента. Той си метна едно пешкирче през врата и започна да ходи, с минерална водичка в ръка. Ходи сигурно 40 минути. Аз му преценявам темпото на около 5-6 километра в час. Нарочно останах да го видя, какво ще прави. После си излезе, качи си се на колата и си замина. Загубих го от поглед само 2-3 минути, когато отиде да се преоблече. Навън беше около 30 градуса, а южния парк е на 3-4 минути от фитнес центъра. Съжалявам - не ги разбирам тези работи и не вярвам някога да ги разбера.
Училището ми е в гр.София, на ул.Дойран, в посока пазара Борово. Това е двора на 36-то училище "Максим Горки". Дойран е пресечка на бул.Гоце Делчев между бул.България и пазара Красно село.
Всеки си знае какво прави, как и защо го прави и колко е доволен. Това, че аз съм възприел за критерии в спорта ми на любител, индивидуалната структура и тежест на самия спортуващ, е моят избор. Вида и размера на мускулите съм ги оставил да се развиват толкова, колкото е нужно, според структората и килограмите на тялото ми. Билдерите искат да са огромни, останалите да са слаби. Аз пък съм приел това за критерии за идеалните пропорции. Логиката на тялото. А за мен професионалист, не означава напреднал или способен, а такъв, който си изкарва хляба със спорт. Аз съм юрист и спорта не ми е професия. Това, че правя нещо като хора които се занимават професионално със спорт или дори по-добре, не ме превръща в такъв. Ако не е така - ще си намеря спонсори, договори за реклами, ще ходя по състезания, ще преподавам и т.н., т е. ще си направя спорта професия! Аз обаче съм се реализирал другаде - любител съм. Но такъв, че не следвам "пътя, истината и живота", а търся природна логика, пробвам и наблюдавам резултата. Тренирам три пъти в седмицата по един час на лостове, а през останалото време седя или на стол или на диван или на шофьорска седалка.
И най-важното - не спортувам сам! Всички, които спортуват с мен, могат същите неща, като мен. Някои от тях са и с по-добри възможности и постижения! Не съм изключение - просто спорта, който практикувам, прави това!
Училището ми е в гр.София, на ул.Дойран, в посока пазара Борово. Това е двора на 36-то училище "Максим Горки". Дойран е пресечка на бул.Гоце Делчев между бул.България и пазара Красно село.
Всеки си знае какво прави, как и защо го прави и колко е доволен. Това, че аз съм възприел за критерии в спорта ми на любител, индивидуалната структура и тежест на самия спортуващ, е моят избор. Вида и размера на мускулите съм ги оставил да се развиват толкова, колкото е нужно, според структората и килограмите на тялото ми. Билдерите искат да са огромни, останалите да са слаби. Аз пък съм приел това за критерии за идеалните пропорции. Логиката на тялото. А за мен професионалист, не означава напреднал или способен, а такъв, който си изкарва хляба със спорт. Аз съм юрист и спорта не ми е професия. Това, че правя нещо като хора които се занимават професионално със спорт или дори по-добре, не ме превръща в такъв. Ако не е така - ще си намеря спонсори, договори за реклами, ще ходя по състезания, ще преподавам и т.н., т е. ще си направя спорта професия! Аз обаче съм се реализирал другаде - любител съм. Но такъв, че не следвам "пътя, истината и живота", а търся природна логика, пробвам и наблюдавам резултата. Тренирам три пъти в седмицата по един час на лостове, а през останалото време седя или на стол или на диван или на шофьорска седалка.
И най-важното - не спортувам сам! Всички, които спортуват с мен, могат същите неща, като мен. Някои от тях са и с по-добри възможности и постижения! Не съм изключение - просто спорта, който практикувам, прави това!
Напъни, спускане, чийтинг и др.похвати
На лостовете тежестта е една – тази на собственото тяло и тя не може да бъде нагласена според моментното състояние на мускулатурата. С мен са започвали, а и сега започват да тренират, хора, със слабо общо физическо състояние, при които изпълнението дори на една кофичка или набиране в началото е невъзможно, да не говорим за други неща. Започват с напъни, спускания и изпълнения с чийтинг. И трите си имат своето място, време и значение, качества и недостатъци.
Напъна е частично изпълнение, както полуклека за пълния клек. Работи се само в част от възможната пълна амплитуда на упражнението. Съответно, аз предпочитам напъни и в двата края на амплитудата – напъни горе и напъни долу. Позволяват по-бързо „събиране”, т.е. пълно изпълнение, от колкото само ако се работи в едната част. Недостатъците са, че нетренираната част от амплитудата изостава – „слабата среда” и изисква след позволяването на пълно изпълнение малко по-специално внимание. При всички положения тя не може да отслабне.
Спускането тренира работещите мускули по пълната амплитуда на упражнението, но само в „по-лесната” посока. Чел съм на много места, че ефекта за тях не е по-лош от пълното изпълнение. Аз нямам категорично мнение по въпроса, но определено върши работа, при някои неща по-добра от напъните. И приложението му е по-широко, като например, наскоро започнах да препоръчвам спускания за разучаване на коремни – на нисък лост, предно кълбо, т.е. премятане през лоста напред с главата, като разбира се има контрол на скоростта – стремеж за забавяне на „безпомощното” увисване след премятането. Движението е абсолютно същото като при коремното, но сякаш е пуснато на обратен кадър – „лесната посока”. Предимствата са, че може да намери приложение почти за всяко упражнение и „амплитудата” се засилва равномерно.
Чийтинга позволява пълно изпълнение и трениране по цялата амплитуда на движението и в двете посоки, с намаляване на напрежението посредством нещо – ритане, мах, отскок, засилване и т.н. В повечето случаи нарушава скоростта на изпълнение и тя не е равномерна по цялата амплитуда. Недостатъците са, че в повечето случаи „чийтваната” част изостава и изисква внимание на по-късен етап, както при напъните общо взето, но от друга страна, все пак се тренира тази част, докато иначе просто ще липсва активност за нея. Помощта от другарче си е чийтинг, който не идва от изпълняващия упражнението и не „насича” изпълнението.
Задържането го използвам много активно, но почти винаги в комбинация с някаква допълнителна активност. Обикновено го правя в най-слабата част от амплитудата, като не рядко го затруднявам, като например задържане в „слабата среда” на кофа и изпълнение на махове на тялото. Задържането е в комбинация и при задържане в набрано положение и повдигане на краката, или при часовника – задържане на тялото хоризонтално с вдигнати крака и въртенето им в двете посоки. Понякога имам по две задържания в упражнение, като например задържане в набрано положение, задържане на краката на L и въртенето им наляво и надясно. Набиране L, топка, J, кофички с повдигнат задник – всичко е съчетано със задържане.
Смяната на скоростта на изпълнение считам, че много „отварят” тренираното упражнение и възможностите на мускулите. При забързването, основното за което мисля е скоростта - това е водещото. Тя трябва да е максималната възможна …. трябва да е зверски бърза. Често започвам с някаква, но със следващите бройки набирам скорост, усещайки че мога още. Тъй като чистотата на изпълнението я следя, но е на второ място, със забавянето, освен всичко друго гледам и да постигна пълната възможна амплитуда, т.е. „да изчистя” изпълнението.
Сега, повечето хора критикуват и отричат някои от тези похвати, но те на практика правят началото на лостовете, напредъка, разучаването на нови упражнения и невъзможното, възможни. При всички положения обаче, трябва да е ясно, че всичко е спортна дисциплина и вредните навици не ги създава чийтинга, а самия спортуващ! Трябва нещата да са осъзнати и адекватни на състоянието на мускулатурата, възможностите и целите. Аз не уважавам съзнателното или подсъзнателно „пестене на сили”. Затова, стандартните ми тренировки започват с най-трудните упражнения и с най-големите бройки и нататък се улесняват успоредно с „изцеждането” на силиците, с по-лесни упражнения и по-малки бройки. Цялата тренировка и в началото и в края, трябва да бъде на оптимално ниво. Има и изключения. Някъде казах, че почвам да се замислям, дали има такова нещо, като „мускулен навик”. Има, няма, аз си тренирам и за възстановяването и срещу „очакването” на мускулите. Обикновено го правя с обърната пирамида, т.е. от малка бройка към голяма – бройката и/или трудността нарастват успоредно с нарастването на умората. Другия вариант е в края на тренировката да направя трудно упражнение на завишена бройка – нещо, което не може да бъде „пестено”, като коремни например. Има упражнения, които не могат да бъдат улеснени или затруднени. Едно от тях е коремното. Другото е кофички с мах, само задни или предни – комбинираните не стават, защото след вдигането, следва веднага спускане и може да се спести вдигането докрай, особено когато тялото е назад. Те не могат и да се забързат или забавят особено и на практика, освен кофичка, съдържат и задържане докато се изнесе тялото в дадената посока. Първо „изпушва” задържането, а не вдигането. С тези упражнения проверявам периодично състоянието си.
Въобще, аз залагам на разнообразието както във подаваните упражнения, така и в начина на подаване. На пръв поглед всичко е абсолютно хаотично, но хаоса е целенасочен. Преценявам какво сме правили поне три тренировки назад, къде имам мускулна ако имам, кои упражнения не сме правили от отдавна, питам тези които спортуват с мен как се чувстват след последната тренировка, и чак тогава преценявам какво и как ще го правим. Целта е максимално разнообразие, не само като упражнения а и като начин на подаване. Сега ми е трудно да си представя тренировка на 10-ки, само с два вида набирания и един кофички. Сигурно ще заспя на лостовете.
Не тренирам за отделни мускулни групи. Следя ги, подавам им упражнения, но тренировките ми не са изградени на база гръб, гърди и т.н. Дори и практикуваната от мен по-различна „компенсираща” тренировка в сряда, т.е. през две нормални, е насочена към активност по различни равнини, по които същата липсва или е по-малко в нормалната тренировка. Тялото си знае работата, аз само го карам от всички положения да дърпа и бута. Понякога просто трябва да направи туй невъзможно движение, пък ако ще, не с чийтинг, а със зъби да си помага. „Който остане долу го изяждат, пък ако той има повече маса, само ще се нахранят по-добре”. Затова си дърпам и бутам по всички възможни равнини и положения, гоня амплитуда, скорост, бройка и т.н. Пък на по-дебелите им казвам „Екстра - мускулите ти ще станат по-големи, защото ще се развият според повечето ти килограми! Пък някога ако вземеш да поотслабнеш, постиженията ти ще скочат, защото ще олекнеш, а ще си развит за „по-тежко”! Просто в началото ще ти трябва малко повече време, докато започнеш да правиш нещата – нищо друго. И искам 20-ка, ритай си на воля – таман ще си тренираш и пресата. Като почнеш да ги правиш по-спокойно, ще ги „изчистим” на тази бройка. Не се притеснявай че не го можеш коремното, продължавай да си го тренираш и опитваш, и ще го отпушиш. И се съблечи да ти диша тялото – да не ти „пука” от околните! Срама от себе си и от това, че не можеш, са първото нещо, с което ще се преборим. Никой не се е родил на лостовете - всичко с времето си. Не бързаме за никъде, тука сме – сега, следващия път, догодина, винаги. В това ще бъде твоята сила и твоят успех!”.
Психологическия момент е много важен. Най-трудното е да убедя хората да спортуват заради способностите на тялото си, а не заради вида му. Обикновено първото, което е нужно, е да преодолеят комплексите си за вида си и от това, че не могат. Криенето на проблема не го решава, а го задълбочава! Всички отбягват да правят това, което не могат, а при мен е обратното – щом не го мога, значи точно на него трябва да наблегна. Само че, много хора се срамуват от „не моженето” си и съответно, ако са на публично място не тренират „слабите” неща заради срам. Това са много сериозни пречки! Какво правя аз. Първо, ако времето позволява, ги карам да се съблекат. После ги научавам да не ги интересува мнението на околните – всичко, което правят го правят за себе си, а не за околните. Не трябва да позволяват на други, на които не им дреме за тях, да им определят живота и да им „спъват” развитието. Много им говоря. И когато получа един съблечен, освободен от комплекси и предразсъдъци начинаещ, който не го интересува кой го гледа и какво си мисли, аз зная, че той е там, за да спортува! Да стане машина! И става! Това със събличането и „публичното” спортуване е голяма победа и възпитава много качества. Да се освободи самия себе си! Какъвто и спорт да реши да практикува после, постига много.
Между другото, цялата група са станали големи женкари. Всички не пропускат да мине мадама покрай спортната ни площадка, без да и подвикнат нещо. И закачките са им уникални – скъсвам се от смях. Фразите са от класически свалки до спортни закачки от рода на „ей, маце, ти за гърди ли блъскаш само? … Бе май и за задник блъскаш!”. Това като го изръсиха вчера, щях да се изтърва от успоредката. Аз разбира се не се включвам, а само се смея и наблюдавам, но мисля, че нещата са свързани с написаното по горе от мен и имам много общо с него.
Колкото до мен, ако имах възможност, щях да практикувам седмично две тренировки на лостове, една в зала и две някакво бойно изкуство. Отделно щях да си ходя да тичам и плувам, поне по два пъти в седмицата. Интересни са ми и аеробиката и подобни, брейкденса и пъркура. Обичам да играя тенис на корт и на маса, но не ми се е случвало от години. От участниците във форума най се доближават до моя идеал за физическа активност тренировките на Alfa. Всъщност, сигурно много хора го правят, но аз не го зная, а неговите тренировки горе-долу ги познавам, доколкото самия той ми е позволил. Говоря като любител, а не като човек, чиято професия е спорт! Професията изисква повече отдаване в конкретния спорт и там нещата са несравними с това, за което пиша.
На лостовете тежестта е една – тази на собственото тяло и тя не може да бъде нагласена според моментното състояние на мускулатурата. С мен са започвали, а и сега започват да тренират, хора, със слабо общо физическо състояние, при които изпълнението дори на една кофичка или набиране в началото е невъзможно, да не говорим за други неща. Започват с напъни, спускания и изпълнения с чийтинг. И трите си имат своето място, време и значение, качества и недостатъци.
Напъна е частично изпълнение, както полуклека за пълния клек. Работи се само в част от възможната пълна амплитуда на упражнението. Съответно, аз предпочитам напъни и в двата края на амплитудата – напъни горе и напъни долу. Позволяват по-бързо „събиране”, т.е. пълно изпълнение, от колкото само ако се работи в едната част. Недостатъците са, че нетренираната част от амплитудата изостава – „слабата среда” и изисква след позволяването на пълно изпълнение малко по-специално внимание. При всички положения тя не може да отслабне.
Спускането тренира работещите мускули по пълната амплитуда на упражнението, но само в „по-лесната” посока. Чел съм на много места, че ефекта за тях не е по-лош от пълното изпълнение. Аз нямам категорично мнение по въпроса, но определено върши работа, при някои неща по-добра от напъните. И приложението му е по-широко, като например, наскоро започнах да препоръчвам спускания за разучаване на коремни – на нисък лост, предно кълбо, т.е. премятане през лоста напред с главата, като разбира се има контрол на скоростта – стремеж за забавяне на „безпомощното” увисване след премятането. Движението е абсолютно същото като при коремното, но сякаш е пуснато на обратен кадър – „лесната посока”. Предимствата са, че може да намери приложение почти за всяко упражнение и „амплитудата” се засилва равномерно.
Чийтинга позволява пълно изпълнение и трениране по цялата амплитуда на движението и в двете посоки, с намаляване на напрежението посредством нещо – ритане, мах, отскок, засилване и т.н. В повечето случаи нарушава скоростта на изпълнение и тя не е равномерна по цялата амплитуда. Недостатъците са, че в повечето случаи „чийтваната” част изостава и изисква внимание на по-късен етап, както при напъните общо взето, но от друга страна, все пак се тренира тази част, докато иначе просто ще липсва активност за нея. Помощта от другарче си е чийтинг, който не идва от изпълняващия упражнението и не „насича” изпълнението.
Задържането го използвам много активно, но почти винаги в комбинация с някаква допълнителна активност. Обикновено го правя в най-слабата част от амплитудата, като не рядко го затруднявам, като например задържане в „слабата среда” на кофа и изпълнение на махове на тялото. Задържането е в комбинация и при задържане в набрано положение и повдигане на краката, или при часовника – задържане на тялото хоризонтално с вдигнати крака и въртенето им в двете посоки. Понякога имам по две задържания в упражнение, като например задържане в набрано положение, задържане на краката на L и въртенето им наляво и надясно. Набиране L, топка, J, кофички с повдигнат задник – всичко е съчетано със задържане.
Смяната на скоростта на изпълнение считам, че много „отварят” тренираното упражнение и възможностите на мускулите. При забързването, основното за което мисля е скоростта - това е водещото. Тя трябва да е максималната възможна …. трябва да е зверски бърза. Често започвам с някаква, но със следващите бройки набирам скорост, усещайки че мога още. Тъй като чистотата на изпълнението я следя, но е на второ място, със забавянето, освен всичко друго гледам и да постигна пълната възможна амплитуда, т.е. „да изчистя” изпълнението.
Сега, повечето хора критикуват и отричат някои от тези похвати, но те на практика правят началото на лостовете, напредъка, разучаването на нови упражнения и невъзможното, възможни. При всички положения обаче, трябва да е ясно, че всичко е спортна дисциплина и вредните навици не ги създава чийтинга, а самия спортуващ! Трябва нещата да са осъзнати и адекватни на състоянието на мускулатурата, възможностите и целите. Аз не уважавам съзнателното или подсъзнателно „пестене на сили”. Затова, стандартните ми тренировки започват с най-трудните упражнения и с най-големите бройки и нататък се улесняват успоредно с „изцеждането” на силиците, с по-лесни упражнения и по-малки бройки. Цялата тренировка и в началото и в края, трябва да бъде на оптимално ниво. Има и изключения. Някъде казах, че почвам да се замислям, дали има такова нещо, като „мускулен навик”. Има, няма, аз си тренирам и за възстановяването и срещу „очакването” на мускулите. Обикновено го правя с обърната пирамида, т.е. от малка бройка към голяма – бройката и/или трудността нарастват успоредно с нарастването на умората. Другия вариант е в края на тренировката да направя трудно упражнение на завишена бройка – нещо, което не може да бъде „пестено”, като коремни например. Има упражнения, които не могат да бъдат улеснени или затруднени. Едно от тях е коремното. Другото е кофички с мах, само задни или предни – комбинираните не стават, защото след вдигането, следва веднага спускане и може да се спести вдигането докрай, особено когато тялото е назад. Те не могат и да се забързат или забавят особено и на практика, освен кофичка, съдържат и задържане докато се изнесе тялото в дадената посока. Първо „изпушва” задържането, а не вдигането. С тези упражнения проверявам периодично състоянието си.
Въобще, аз залагам на разнообразието както във подаваните упражнения, така и в начина на подаване. На пръв поглед всичко е абсолютно хаотично, но хаоса е целенасочен. Преценявам какво сме правили поне три тренировки назад, къде имам мускулна ако имам, кои упражнения не сме правили от отдавна, питам тези които спортуват с мен как се чувстват след последната тренировка, и чак тогава преценявам какво и как ще го правим. Целта е максимално разнообразие, не само като упражнения а и като начин на подаване. Сега ми е трудно да си представя тренировка на 10-ки, само с два вида набирания и един кофички. Сигурно ще заспя на лостовете.
Не тренирам за отделни мускулни групи. Следя ги, подавам им упражнения, но тренировките ми не са изградени на база гръб, гърди и т.н. Дори и практикуваната от мен по-различна „компенсираща” тренировка в сряда, т.е. през две нормални, е насочена към активност по различни равнини, по които същата липсва или е по-малко в нормалната тренировка. Тялото си знае работата, аз само го карам от всички положения да дърпа и бута. Понякога просто трябва да направи туй невъзможно движение, пък ако ще, не с чийтинг, а със зъби да си помага. „Който остане долу го изяждат, пък ако той има повече маса, само ще се нахранят по-добре”. Затова си дърпам и бутам по всички възможни равнини и положения, гоня амплитуда, скорост, бройка и т.н. Пък на по-дебелите им казвам „Екстра - мускулите ти ще станат по-големи, защото ще се развият според повечето ти килограми! Пък някога ако вземеш да поотслабнеш, постиженията ти ще скочат, защото ще олекнеш, а ще си развит за „по-тежко”! Просто в началото ще ти трябва малко повече време, докато започнеш да правиш нещата – нищо друго. И искам 20-ка, ритай си на воля – таман ще си тренираш и пресата. Като почнеш да ги правиш по-спокойно, ще ги „изчистим” на тази бройка. Не се притеснявай че не го можеш коремното, продължавай да си го тренираш и опитваш, и ще го отпушиш. И се съблечи да ти диша тялото – да не ти „пука” от околните! Срама от себе си и от това, че не можеш, са първото нещо, с което ще се преборим. Никой не се е родил на лостовете - всичко с времето си. Не бързаме за никъде, тука сме – сега, следващия път, догодина, винаги. В това ще бъде твоята сила и твоят успех!”.
Психологическия момент е много важен. Най-трудното е да убедя хората да спортуват заради способностите на тялото си, а не заради вида му. Обикновено първото, което е нужно, е да преодолеят комплексите си за вида си и от това, че не могат. Криенето на проблема не го решава, а го задълбочава! Всички отбягват да правят това, което не могат, а при мен е обратното – щом не го мога, значи точно на него трябва да наблегна. Само че, много хора се срамуват от „не моженето” си и съответно, ако са на публично място не тренират „слабите” неща заради срам. Това са много сериозни пречки! Какво правя аз. Първо, ако времето позволява, ги карам да се съблекат. После ги научавам да не ги интересува мнението на околните – всичко, което правят го правят за себе си, а не за околните. Не трябва да позволяват на други, на които не им дреме за тях, да им определят живота и да им „спъват” развитието. Много им говоря. И когато получа един съблечен, освободен от комплекси и предразсъдъци начинаещ, който не го интересува кой го гледа и какво си мисли, аз зная, че той е там, за да спортува! Да стане машина! И става! Това със събличането и „публичното” спортуване е голяма победа и възпитава много качества. Да се освободи самия себе си! Какъвто и спорт да реши да практикува после, постига много.
Между другото, цялата група са станали големи женкари. Всички не пропускат да мине мадама покрай спортната ни площадка, без да и подвикнат нещо. И закачките са им уникални – скъсвам се от смях. Фразите са от класически свалки до спортни закачки от рода на „ей, маце, ти за гърди ли блъскаш само? … Бе май и за задник блъскаш!”. Това като го изръсиха вчера, щях да се изтърва от успоредката. Аз разбира се не се включвам, а само се смея и наблюдавам, но мисля, че нещата са свързани с написаното по горе от мен и имам много общо с него.
Колкото до мен, ако имах възможност, щях да практикувам седмично две тренировки на лостове, една в зала и две някакво бойно изкуство. Отделно щях да си ходя да тичам и плувам, поне по два пъти в седмицата. Интересни са ми и аеробиката и подобни, брейкденса и пъркура. Обичам да играя тенис на корт и на маса, но не ми се е случвало от години. От участниците във форума най се доближават до моя идеал за физическа активност тренировките на Alfa. Всъщност, сигурно много хора го правят, но аз не го зная, а неговите тренировки горе-долу ги познавам, доколкото самия той ми е позволил. Говоря като любител, а не като човек, чиято професия е спорт! Професията изисква повече отдаване в конкретния спорт и там нещата са несравними с това, за което пиша.



