Мотивация

[Милко Георгиев]

За мен спорта и храненето са извор на здраве и радост. От дете имам навик спорта да ме радва.
Приятното усещане да се движиш, да "летиш", да прилагаш съобразителност и да владееш себе си в пространството. Да усещаш гравитацията все по-слаба.

[Boby_]

Аз лично тренирам от едва година и затова постиженията ми не са много големи нито като тежести, нито като сантиметри, но все пак ще споделя какво мисля за мотивацията.
Мотивацията (не само тази, която ни кара да тренираме или да се храним рационално) се състои от две сили, противоположни по знак, но тласкащи ни в едно и също направление. Нека условно ги наречем положителна и отрицателна мотивация. Положителната е тази, която ни кара да вършим нещо заради добрия резултат. "Ще тренирам, защото така ще изглеждам по-добре" или "Ще спазвам някоя си диета, защото ще си реша проблемите със здравето чрез нея". Отрицателната пък е тази, която ни кара да действаме, за да избегнем негативен резултат - тя ни води чрез съждения от рода на "Ще тренирам, защото ако не го направя, ще заприличам на парцал" или "Ще се ограничавам в яденето, защото съм станал 100 кила и ще надебелея и още, ако не го направя". Лошите последствия от вършенето или невършенето на нещо са това, което ни движи при този тип мотивация, чувството за вина е определящ фактор на поведението.
Всяко наше действие се ръководи от някаква смес между тези два типа мотивация. До голяма степен характерът ни е това, което определя съотношението между двете. Има хора, които попадат в едната крайност - разкъсват се от чувство за вина и правят всичко с едичката мисъл да не стане нещо лошо. Тези хора като цяло са нещастни и трудно постигат целите си. В другата крайност попадат непоравимите оптимисти, за които всичко има положителни тонове, а розовите очила никога не слизат от главата им. Повечето от нас не могат да се причислят към нито една от тези две групи, а се намират някъде по средата, като обикновено натрупаният житейски опит (т. е. възрастта) ни "изместват" бавно и неусетно в групата на песимистите - рядко явление е дърт оптимист.
Ако трябва да кажа лично за себе си, струва ми се, че негативната част от мотивацията ми надделява. Тренирам по-скоро защото не искам пак да стана онова тлъсто нещо, в което се бях превърнал, отколкото защото искам да изглеждам добре. Но аз съм от малкото хора, които са в състояние да вложат всичките си сили в нещо, в чиито успех не вярват, иначе никога нямаше да стигна дотук. Не с всеки е така, даже напротив - преобладаващата част от хората имат нужда от положителни стимули, за да се движат напред. И това не е лошо, даже напротив, добре е - никак нямаше да е хубаво, ако всички бяхме с мазохистични наклонности.

Е, много се разфилософствах нещо. Стига толкова.

[Noodle]

Аз тренирам от около 5 години и не веднъж ми се е случвало да нямам желание да тренирам със седмици та дори и по 1-2 месеца. И все пак в тези моменти си казвам че дали ще тренирам или не зависи само от мен, пък и следствието от това дали ще се отакжа или не ще се отрази отново само и единствано на мен и бързо стигам до извода че е по-добре да направя една, макар и без никакво желание, тренировка отколкота да си остан вкъщи пред ТВ-то.
А начините за повишаване на мотивацията според мен са много. Например ако си поставиш за цел да имаш по-добри постижения от някого с когото тренираш би могло да те мотивира достатъчно. Така ще знаеш че ако не тренираш или не спазваш диетата просто няма да постигнеш целта си. Аз лично в началото така се мотивирах в трудните моменти.
А в момента спорта е част от начина ми на живот и ако 1-2 седмици не се занимавам с някакъв спорт просто не се понасям.
Успех и не се отказваи в трудните моменти.

[Snow]

От спорта съм се научила - искам , не искам - ставам и тръгвам. Мотивацията е много важна част от тренировката, която мисля,че зависи колкото от самата мен толкова от ЛТ.Иначе мога да си тренирам и на инат - просто защото трябва,но от това няма смисъл. Важно е дали човекът, с който тренираш умее да те предразположи. Ако това е така ,лошототи настроение остава пред вратата на фитнеса.
За храненето- в началото хич не е лесно. Но се научих да го възприемам като необходимост,а не като желание.Така не се изкушавам да ям глупости.
В екстремни случаи обаче си напомням,че аз тренирам и се храня по определен начин,защото аз самата го искам. Визирам крайната си цел и всичко е наред

[Галина Толкингтън (galya)]

Чудесна тема Вики,
ще се включа и аз.
Когато започнах да тренирам с тежести бях мотивирана от проблемите си с раменете (имах много много слаби ръце и силни и мускулести крака от балета и аеробиките). Освен че горната и долната част на тялото ми не бяха особено съразмерни, установих че тренировките ме освобождават от болките в раменете и мога по-лесно да се справчм с ревматоидните кризи. Малко по малко се палех по нови упражнения, абонирах се за Muscle&Fitness, купувах си книги, ровех се из нета. Събрах достатъчно информация да не се убия по време на тренировки и си тренирах с много голямо удоволствие. Претренирах всеки ден в продължение на 2 години. Бих казала, че тогава се мотивирах негативно (ако спра да тренирам ще ме болят раменете и няма да мога да се облека утре сутрин).
След време нещата се промениха, имах пътувания, срещи, възможност да работя като треньор на отделни хора, сертифицирах се....така.
Сега мотивацията ми е равна на личен пример. Ако аз кача мазнини, ако аз не се чувствам добре, ако аз не се храня както уча всички, значи не работя това което съм мечтала цял живот и мога да се върна зад някое скучно бюро.
Голяма част от мотивацията си намирам и в клиентите си. Виждам как те се променят, как им действат определени протоколи, казвам си : "ей, виж гери как се набира, май и аз трябва да включа повече набирания, правя ги от дъжда на вятър".
Послените седмици бяха много тежки за мен и Милко. Много работа около ремонта на студиото, късно лягане, липса на време за храна. Давам всичко от себе си за да тренирам поне 20тина минути на ден и да се надяваме че е по-добре от нищо:)

[Яна]

След 14 години класически балет специално за физическата активност не ми е нужна мотивация, защото ми е станала навик.
С храненето нещата са по-сложни, защото много често се отпускам и падам под здравословния минимум. Но след няколко инжекции желязо и посещение при доктора се стягам, де.

[viki]

Зависи от човека! Аз лично не обичам треньорите защото те само ми пречат - прави това, прави онова! само ти се бъркат - аз чета експериментирам и това ми е достатъчно, пък и има доста по-голям ефект! Треньора не познава тялото ти както ти го познаваш и само ти можеш да си определиш кое работи при теб и кое не! Аз се занимавам с бодибилдинг, който според мен е индивидуален спорт и в него нямат място треньорите - каквото си си направил само ти си поемаш последствията - хубави или не! Трябва само да не спираш да се образоваш и интересуваш и ще имаш голям ефект!

Master Yoda:)Моите уважения !
Малко немога да се съглася,че толкова категорично отхвърляш ролята на треньора.Говоря за треньор в истинския смисъл на думата ,а това за мен е човек ,но който можеш да се довериш изцяло !На който поверяваш без резерви тялото си и духа си !Тогава резултатите на закъсняват !Особено в бодибилдинга !Сам знаеш колко адски трудно е да тренираш здраво,когато си на сериозна диета..когато мозъка ти и всичките ти сетива крещят за почивка ..тогава е най-важно да усетиш човека до себе си !Пак казвам говоря за истински треньори!На пръсти се броят такива хора ,но аз им се възхищавам !И определено се смятам за шастливка ,че имам такъв човек до себе си

[viki]

Зависи от човека Вики! Може би с по-добри треньори да е по-добре, но аз не обичам груповите спортове, пък и като сам постигна нещо съм по-доволен!

Винаги има едно зависи..
Малко разводнихме темата ,за което се извинявам ,но според мен е важно да се пише за ролята на треньора !
Yoda,
имах период ,в който ме тренираше човек ,който едва не ме скапа тотално !От псевдознания,от това,че не зачиташе мнението ми,аз бях просто една жена която се е захванала с мисия невъзможна и т.н ,може би донякъде е избивал комплексите си,като се правеше на велик пред мен.Е заминах си !Не казвам,че е лесно да допуснееш някой до себе си,но когато искаш сериозни резултати и знаеш колкото е трудно,някак си осъзнаваш ,че сам не би достигнал нивото което желаеш.Когато човека до теб е всеотдаен ,когато те подкрепя,разбира ,насърчава ,критикува,когато той е твоите очи и т.н. тогава връзката треньор-спортист е адски силна !Знам,че съм малко крайна ,но за мен треньора е много ценен и ми е болно,когато се омалoважава или тотално отхвърля като фактор .

[Милко Георгиев]

Разбира се, че треньорът е неотменен фактор!
Обратното е да да се прокламира самообучението и да се отрича учителя. Учителят е основен механизъм за предаването на информацията включваща се в цивилизацията.
Каквото и да съм постигнал в спорта, то е благодарение на показаните техники, насоките, примера и мотивацията на треньорите ми.
Днес когато нямам пряк трньор до себе си, мой основен треньор е Павел Цацулин. Независимо, че не съм го виждал наживо и той не знае за мен.

[GEORGIO]

до ДЗВЕР:
и аз съм почти на твоето мение. за мен треньора е може би необходим в началото на който и да е спорт. в бодибилдинга или пък силовите спортове и особено тези с тежести мисля че след една въвеждаща фаза става излишен. не мога да приема съвет от НЯКОЙ който твърди че ако аз и той правим едно и също ще имаме еднакви резултати.

ако менцер препоръчва една серия не значи че е бил треньор на Дориян. всеки от тях е вървял по различен път и метода им на трениране е пречупен през собствените им схващания.

аз вземам това което работи за мен и чрез проби и грешки сам си изграждам философия и методика. не ми трябват треньори трябва ми доказана информация. когато я приложа както аз го чувствам и както аз познавам тялото си се получават много отклонения от това което НЯКОЙ казва като догма или правило!!!!.

[gradient_can_fly]

до ДЗВЕР:
и аз съм почти на твоето мение. за мен треньора е може би необходим в началото на който и да е спорт. в бодибилдинга или пък силовите спортове и особено тези с тежести мисля че след една въвеждаща фаза става излишен. не мога да приема съвет от НЯКОЙ който твърди че ако аз и той правим едно и също ще имаме еднакви резултати.

ако менцер препоръчва една серия не значи че е бил треньор на Дориян. всеки от тях е вървял по различен път и метода им на трениране е пречупен през собствените им схващания.

аз вземам това което работи за мен и чрез проби и грешки сам си изграждам философия и методика. не ми трябват треньори трябва ми доказана информация. когато я приложа както аз го чувствам и както аз познавам тялото си се получават много отклонения от това което НЯКОЙ казва като догма или правило!!!!.

Приемам факта, че всеки има различно мнение по въпроса. Това всъщност е доста обширна тема на разговор.
С тежести съм опитвала да тринирам сама - резултат никакъв, + скуката + нулевата мотивация, поради факта че не знаех кое/как/по колко. Кое упражнение какво ми натоварва и дали самата тренировка съвпада с целите ми - тотално го бях отхвърлива този спорт като начин чрез който да се поддържам здрава.
Но след като почнах да тринирам с ЛТ (Усмивки за Галя и Милко!!!) цялата ми логика много се промени, въобще за здравослоният живот и комбинацията му с фитнес тренировките. Намерих смисъла! Сега бавно, но славно давайки всичко от себе си и невероятната подкрепа която ми оказва ЛТ, също така и това че му вярвам безрезервно, стараеки се да правя всяко едно нещо добре - забелязвам резултати си. Според мен, ако някои ако реши че иска да се занимава с фитнес, а преди това не го е правил, или го е правил самичък и не е виждал ползи - добре е да се обърне към ЛТ, и най-важното е към добре квалифициран такъв, който да е наясно с диетологията, медицината и физкултурата. Човек, който е мотивиран да работи с човека независимо от целите му (дали е по-едър, или е по-слаб ...). Също така е важно поне за мен де, ЛТ да има много търпение, защото не всеки човек е атлет, някои хора дават всичко от себе си и въпреки това имат нужда от повече време за да влязат в релси. Не всички хора са родени за спортисти все пак!

[gradient_can_fly]

При теб е нямало мотивация да тренираш и ЛТ са ти я дали (ако правилно съм разбрал), докато при мен мотивацията започва да ми излиза през ушите , т.е. нямам проблем с нея! Ти не си знаела как да тренираш и това е спомогнало да се отегчиш! Въпроса е че аз горе-долу знам как да тренирам и кое работи при мен! Треньор от тази гледна точка не ми трябва, може би тренировъчен партньор да, но това е друга тема на разговор! Според мен тренировъчния партньор е едно много полезно нещо, заедно се надъхвате, помагате си, пък и във всеки един момент той знае какво правиш и може да ти помогне! Така си помагате взаимно! Иначе голяма част от суперзвездите в културизма винаги са имали тренировъчен партньор! Това според мен доказва колко е полезно, иначе не са имали треньори всички! Арнолд казва същото като мен (или по-точно обратното), че като се е научил треньорите не са му били нужни и само са му пречели!!!

Разбрал си ме добре- да. Съгласявам се с теб, защото ти си много по-напреднал от мен и имаш повече опит!

[GEORGIO]

треньор и безрезервно отдаване. да окажеш пълно доверие на някого може да се окаже нож с две остриета.
интересно ми е винаги като слушам как някой тренира под непрестанното ръководство на ЛТ. кога ученика ще се научи е въпроса?. аз не съм ЛТ но много хора насочвам в тренировките. интересно че всеки се нядява след първата тренировъчна програма да продължа да го тренирам. аз винаги отказвам! такъв човек нищо не е научил! ФИТНЕСА Е СТРОГО ИНДИВИДУАЛЕН СПОРТ. няма общи догматични правила! ако един расте с една серия друг с 20!

вчера си кляках в единици със 140 и никой не ме е учил как да го правя. тягата стартирах (от 10 години на сам не съм я правил) със 140кг. никой не ме е учил. но преди години много съм експериментирал и разбрах как да клякам и как да тегля.
винаги обаче се уча. всяка нова идея за мен е предизвикателство и когато я приложа отсявам максималното за себе си и имам резултати.

така че лт е една въвеждаща в спорта личност! мотивацията е резултат от преследваните цели! аз искам без химия да постигна макса за себе си!

[Snow]

GEORGIO
Похвално е,че правиш нещата сам
Не мога да се съглася обаче,че ролята на треньора или ЛТ е само въвеждаща. Тренирала съм много неща,не се занимавам професионално с фитнес - правя до от други подбуди. От опит казвам че спортист без треньор няма. Треньорът е човекът с дългогодишния опит, с надгражданите знания - човекът,който е пробвал нещата върху себе си или е достъчно образован за да знае кое е правилно и здравословно. Той е този ,който те вижда отстрани и ,а с времето научава възможностите на тялото ти и предценява всяко упражнение и колко ще е резултатно, полезно, лесно или трудно(и обяснява защо е така). Смятам експериментаторския подход за адски погрешен - ако не си с медицинско образование или с достатъчно опит можеш такава травма да си докараш,че не ми се мисли. Понякога самото ни тяло ни лъже - мислим си,че можем да направим нещо, че можем да вдигнем тази или онази тежест - но в момента,когато осъзнаем,че грешим често е прекалено късно. Затова смятам,че освен мотивационна роля ,ЛТ играе и друга много по- важна.