Е,след този встъпителен ферман откривам сезона с проблема,който най-много ме притеснява в момента. За пореден път ми препоръчаха да пия хормонални хапчета, а аз категорично не искам...
Просто едни записки
Moderators: Милко Георгиев, pa4080
Просто едни записки
...които отдавна мислех да започна. Не бих нарекла този кибер-ъгъл дневник, защото нямам навика всеки ден да включвам РСто, камо ли да си водя дневник... Така или иначе - аз съм на 22, чета ви вече..пфф даже не помня откога, 4 или 5 години, и отвреме-навреме коментирам
Създавам си този ъгъл с мисълта по-скоро тук да мога да споделям впечатления,въпроси, може би дори да пробвам с дневник...знам ли? Просто с идеята да имам едно място за коментар, пък било то и за различни теми.. Според мен това са едни от най-интересните дневници - които проследяват развитието ни не само в едно направление. Отплеснах се
дано ми простите. Като цяло ще се радвам , ако си допаднем, но ..да видим 
Е,след този встъпителен ферман откривам сезона с проблема,който най-много ме притеснява в момента. За пореден път ми препоръчаха да пия хормонални хапчета, а аз категорично не искам...
Какво да правя? Дали билки (?!?) /рибено масло са по-добра алтернатива? Омръзна ми да бъда опитно зайче..
Е,след този встъпителен ферман откривам сезона с проблема,който най-много ме притеснява в момента. За пореден път ми препоръчаха да пия хормонални хапчета, а аз категорично не искам...
А ето я и хубавата част - тренировката за днес /или поне доколкото си я спомням,както казах,нямам навик да си водя дневник
/:
клек с щанга 3*4 @70 кг; 2*3 72,5 /това беше пробно,бях малко изморена и ..гладна
/
скрипец /пред гърди/ 3*4 @45кг
лицеви опори 2*8 / ей така,колкото да не е без хич, обикновено са повече/
ренегадско гребане 3*3 15 кг/дъмбел /без лостчетата на дъмбелите, те вероятно са още 2,5 кг/дъмбел/
хиперекстензии?/гръбни преси 2*8 без тежест
арнолд преса /категорично не съм сигурна в името, но упр е за рамене с гирички по 6 кг във всяка ръка/ 1 или 2 серии по 5
а,да - и вдигане на крака от вис 15 10 9
и 15тина коремни преси /ми...да, заиграх се с глупости...
/
Мда, днеска малко така - по малко от всичко. Бях гладна /да,знам че не бива../ и краката ми още даваха леко накъсо след един бг клек преди 2 дни... Искам да питам за скрипеца - нали това е правилния вариант на упражнението? Пред гърди с идеята да допре лоста до ключиците /това май ми убягва още, но до под брадичката 100% дръпвам/? Много искам да започна да се набирам, но май още не съм дорасла дотам
Общо взето такива са ми тренировките, с известни разлики отвреме-навреме. Тяга обаче например не правя, не мога да се престраша, като няма кой да ме наблюдава поне в началото. Та така по тая част...всичко коментари,мнения и препоръки ще бъдат силно уважени
Хубава вечер на всички!
клек с щанга 3*4 @70 кг; 2*3 72,5 /това беше пробно,бях малко изморена и ..гладна
скрипец /пред гърди/ 3*4 @45кг
лицеви опори 2*8 / ей така,колкото да не е без хич, обикновено са повече/
ренегадско гребане 3*3 15 кг/дъмбел /без лостчетата на дъмбелите, те вероятно са още 2,5 кг/дъмбел/
хиперекстензии?/гръбни преси 2*8 без тежест
арнолд преса /категорично не съм сигурна в името, но упр е за рамене с гирички по 6 кг във всяка ръка/ 1 или 2 серии по 5
а,да - и вдигане на крака от вис 15 10 9
и 15тина коремни преси /ми...да, заиграх се с глупости...
Мда, днеска малко така - по малко от всичко. Бях гладна /да,знам че не бива../ и краката ми още даваха леко накъсо след един бг клек преди 2 дни... Искам да питам за скрипеца - нали това е правилния вариант на упражнението? Пред гърди с идеята да допре лоста до ключиците /това май ми убягва още, но до под брадичката 100% дръпвам/? Много искам да започна да се набирам, но май още не съм дорасла дотам
Общо взето такива са ми тренировките, с известни разлики отвреме-навреме. Тяга обаче например не правя, не мога да се престраша, като няма кой да ме наблюдава поне в началото. Та така по тая част...всичко коментари,мнения и препоръки ще бъдат силно уважени
http://www.youtube.com/watch?v=r1wJVa9S ... re=related
Mislq, che w momenta krakata pri kleka sa mi malko po-shiroko ot ramenete, a za skripeca naprawo nqmam komentar...
BiZziki, blagodarq
пхах, настройката на windows 7 за кирилица се оказа за 2 мин работа...ама кой да се хване насериозно? Не бива да забравяме, че чичо гугъл знае всичко и трябва просто да го попиташ...
След лиричното отклонение - привет отново,радвам се, че вече спокойно ще мога да си пиша тук
Някак си ми липсваше. За това време от последния ми пост понамалих малко тренировките от 3-4 на 2 пъти седмично, по някое време в близкия месец сигурно пак ще ги увелича. Цялата тренировка от днес се съмнявам,че ще я изпиша с подробности, но най-хубавите моменти
:
клек 5;2*4@80 кг
Личен рекорд, допреди известно време бях забила на 75кг, а сега не спира да прогресира..Тези 80кг са към 12 кг над личното ми тегло /не,не съм щангистка и не, тренирам единствено за свое психическо и физическо удовлетворение; просто съм тежка...в повече/
скрипец 2-3*5@ 50кг и се пробвах с 2 или 3 серии *5@ 55кг - след като гледах клипчето с Жени и си оправих техниката, килограмите рязко скочиха...Преди не си и помислях за 50 кг, пробни ми бяха 45
)
Иначе другото беше ренегадско, странични наклони и 2*5 бг клек с едни и същи дъмбели 15 /или 17,5?/кг, които и на трите май ми бяха леки...само на ренегадското по-скоро не бих ги качила,защото си развалям техниката, в която и без това не съм 10000% сигурна; вдигане на крака от вис и малко кардио /има няма 5 мин бягане на пътеката/ накрая...нищо особно,но ми хареса
Храната в последно време ми е проблематична,зверски много ми се яде сладко. Въпреки всичко се удържам и дори сякаш желанието понамаля, макар това да не ми попречи днес най-накрая да "съгреша"
Лошото е, че понякога за да не ям сладко прекалявам с всичко друго и това определено НЕ ме кара да се чувствам по-добре.. Надявам се това желание скоро да не се повтори, а за яденето на сладко...да видим, дано разумът надделее.. Е, вдъхновението ми за тая вечер отиде да спи, така че лека нощ на всички 
П.С Уеуе, аз откога не съм писала... Малка корекция - тренировките ги понамалих от 10 дни, не от 30..
След лиричното отклонение - привет отново,радвам се, че вече спокойно ще мога да си пиша тук
клек 5;2*4@80 кг
скрипец 2-3*5@ 50кг и се пробвах с 2 или 3 серии *5@ 55кг - след като гледах клипчето с Жени и си оправих техниката, килограмите рязко скочиха...Преди не си и помислях за 50 кг, пробни ми бяха 45
Иначе другото беше ренегадско, странични наклони и 2*5 бг клек с едни и същи дъмбели 15 /или 17,5?/кг, които и на трите май ми бяха леки...само на ренегадското по-скоро не бих ги качила,защото си развалям техниката, в която и без това не съм 10000% сигурна; вдигане на крака от вис и малко кардио /има няма 5 мин бягане на пътеката/ накрая...нищо особно,но ми хареса
Храната в последно време ми е проблематична,зверски много ми се яде сладко. Въпреки всичко се удържам и дори сякаш желанието понамаля, макар това да не ми попречи днес най-накрая да "съгреша"
П.С Уеуе, аз откога не съм писала... Малка корекция - тренировките ги понамалих от 10 дни, не от 30..
Честит празник на всички именници, моряци, банкери и всички празнуващи от форума
Бъдете здрави и проспериращи!
Иначе,коментар:
Bini - даа, аз сама се учудвам. Гледат ме безкрайно странно още откакто започнах /преди 2 години и 1-2 месеца/. Вече не ми дреме, даже се радвам на учудените. Голяма тръпка е, макар вече повечето в залата да ми свикнаха. Тренирам на Плиска, за жалост не в Спайдър спорт, а на стадион "Академик". А,да - това лято бях прекъснала тренировките за ок. 4 месеца.
Васко - определено още докато си пишех предния пост си мислех как някой ще прояви желание за клипчета. В интерес на истината и аз бих се радвала да се видя отстрани. Лошото е,че тренирам сама, а с останалите от фитнеса дори на "здравей-здрасти" не сме и ми е неудобно да моля някого от тях да ме снима. Иначе...да съм го направила
(Твърде) самонадеяно ще спомена обаче, че много се старая конкретно с техниката на клека, гледала съм повечето клипчета из форума, гледам се и в огледало докато тренирам... все се надявам нещо да съм захванала
Досега никога не съм усещала проблеми с кръста/коленете независимо от тежестта, а първите N месеца в самото начало кляках на смит-машина,докато свикна с идеята.Не че има значение...
Та така. Днес не съм яла сладко
, макар да хапнах не твърде много ориз от шарана. Още веднъж весел празник на всички 
Иначе,коментар:
Bini - даа, аз сама се учудвам. Гледат ме безкрайно странно още откакто започнах /преди 2 години и 1-2 месеца/. Вече не ми дреме, даже се радвам на учудените. Голяма тръпка е, макар вече повечето в залата да ми свикнаха. Тренирам на Плиска, за жалост не в Спайдър спорт, а на стадион "Академик". А,да - това лято бях прекъснала тренировките за ок. 4 месеца.
Васко - определено още докато си пишех предния пост си мислех как някой ще прояви желание за клипчета. В интерес на истината и аз бих се радвала да се видя отстрани. Лошото е,че тренирам сама, а с останалите от фитнеса дори на "здравей-здрасти" не сме и ми е неудобно да моля някого от тях да ме снима. Иначе...да съм го направила
Та така. Днес не съм яла сладко
Е как, и забравих най-хубавото - днес се намъкнах в едни панталони, за които не бях се сещала от поне 2 години. Радвам се, макар да ми се струва че са ми малко по-тесни отпреди. Възможно е добрата ми форма сега да не е като добрата ми форма тогава, а е и възможно просто памукът да се е свил
. А може би е възможно грешката с хормоналните хапчета да си е казала тежката дума? Така или иначе, можеше и да е по-зле 
Пфф, принципно мега рядко си пиша храната където и да било /вероятно в това е 99% от проблема/, но сега нещо ме е хванало вдъхновението. Айде за днес до момента:
3 яйца, варени
голяма салата от зеле /400+ гр.?/
ок. 50г сирене
горчица за вкус ок. 2 ч.л
1 миниатюрно доматче,примерно размер "чери"
Довечера сигурно ще е печено пиле със сметана и пак салата от зеле/гъби/някой домат.
Не закусвам, никога не съм и много, ама много рядко огладнявам преди обяд. За сметка на това вечер мога да ям и през 1 час...
. Горе съм написала обяда си в 15h, днес се прибрах рано и ядох и това трябва да ми стане навик /да ям поне в ранния следобед/, че напоследък съвсем съм си разбила храненето май.
Един голям минус - нямам ел. везна и така или иначе не си тегля храната и не знам точните количества. Майка ми не приема моето хранене на 100%, /за себе си пък хич, само аз вкъщи се замислям какво е добре да ям/ и ме гледа много странно, като започна да си тегля храната. Е не е оправдание, ама е кофти и не ме насърчава да го правя..
Втори голям минус - както казах, нашите определено не приемат моето хранене. Бащата е диабетик, т.е трябва да се храни с много въглени /??!?!??/, майката кима като говоря и си яде каквото й е вкусно и лесно. Вкъщи винаги има "неподходящи" храни - плодове, чипс, шоколад, хляб и тестени, фъстъчено масло /а аз го обожавам!/, мед... и не винаги прясно месо /да не говорим приготвено и в подходящо количество; често пъти месото е пушено
/. Открай време съм убедена, че ако /дано!/ заживея сама след време, ще ми е по-лесно да си оправя храненето.
Така, стига съм мрънкала. Опорните точки, които определено ще ми помогнат:
- да си приготвям храна за лекции /правила съм го, може да стане/
- да си предвиждам храната вкъщи / може да не е точен план, но поне да има месо в хладилника - и това може да стане/
- да не се оставям да гладувам през деня /= т.1/, защото иначе количеството, а често и качеството отива на...да. Тогава ще ми стане /отново/ по-лесно с контрола на качество и количество.
Хаха, не е като да започвам отсега с нов режим на хранене, защо тогава звуча като начинаещо мрънкало? Някъде нещо системата дава накъсо - занижен самоконтрол, недобро хранене, явно и мързел...Това влияе зле и на психиката, мотивацията и самочувствието, а от всичко страда тялото /визия, енергичност, позитивизъм и справяне с проблемите/. Те го затворения кръг
. И докато не променя нещо, няма да се оправи нищо.
А съм го правила. Просто отново трябва да се сетя за примера на барон фон Мюнхаузен
.
P.S. Вероятно поне няколко души ще прочетат този пост, и ще ми се зачудят, за много неща. Е,ок. Аз го написах като обобщение на опита и постиженията си до момента. Може да е нищо, но си е мое
Да, понякога имам нужда да си спомням гореспоменатия барон, който сам се хванал за перчема и се издърпал от блатото, че и с все коня под него. Радвам се, че започнах да си записвам подобни неща, за да не се налага отново и отново да достигам до едни и същи изводи по трудния начин. Надявам се това да е само началото на една смислена серия наблюдения и записки, които да ми помагат в развитието занапред.
Всеки, който сметне този пост за прекалено дълъг, глупав, наивен и се зачуди аджеба аз кво съм блеяла последните години, е напълно свободен да не го чете. Злостни коментари не са добре дошли.
3 яйца, варени
голяма салата от зеле /400+ гр.?/
ок. 50г сирене
горчица за вкус ок. 2 ч.л
1 миниатюрно доматче,примерно размер "чери"
Довечера сигурно ще е печено пиле със сметана и пак салата от зеле/гъби/някой домат.
Не закусвам, никога не съм и много, ама много рядко огладнявам преди обяд. За сметка на това вечер мога да ям и през 1 час...
Един голям минус - нямам ел. везна и така или иначе не си тегля храната и не знам точните количества. Майка ми не приема моето хранене на 100%, /за себе си пък хич, само аз вкъщи се замислям какво е добре да ям/ и ме гледа много странно, като започна да си тегля храната. Е не е оправдание, ама е кофти и не ме насърчава да го правя..
Втори голям минус - както казах, нашите определено не приемат моето хранене. Бащата е диабетик, т.е трябва да се храни с много въглени /??!?!??/, майката кима като говоря и си яде каквото й е вкусно и лесно. Вкъщи винаги има "неподходящи" храни - плодове, чипс, шоколад, хляб и тестени, фъстъчено масло /а аз го обожавам!/, мед... и не винаги прясно месо /да не говорим приготвено и в подходящо количество; често пъти месото е пушено
Така, стига съм мрънкала. Опорните точки, които определено ще ми помогнат:
- да си приготвям храна за лекции /правила съм го, може да стане/
- да си предвиждам храната вкъщи / може да не е точен план, но поне да има месо в хладилника - и това може да стане/
- да не се оставям да гладувам през деня /= т.1/, защото иначе количеството, а често и качеството отива на...да. Тогава ще ми стане /отново/ по-лесно с контрола на качество и количество.
Хаха, не е като да започвам отсега с нов режим на хранене, защо тогава звуча като начинаещо мрънкало? Някъде нещо системата дава накъсо - занижен самоконтрол, недобро хранене, явно и мързел...Това влияе зле и на психиката, мотивацията и самочувствието, а от всичко страда тялото /визия, енергичност, позитивизъм и справяне с проблемите/. Те го затворения кръг
P.S. Вероятно поне няколко души ще прочетат този пост, и ще ми се зачудят, за много неща. Е,ок. Аз го написах като обобщение на опита и постиженията си до момента. Може да е нищо, но си е мое
Всеки, който сметне този пост за прекалено дълъг, глупав, наивен и се зачуди аджеба аз кво съм блеяла последните години, е напълно свободен да не го чете. Злостни коментари не са добре дошли.
- cremcaramel
- Ст. асистент

- Posts: 239
- Joined: Sun Jan 29, 2006 22:17
- Location: Brisbane
Здрасти!
Аз не разбрах - защо се тренираш и каква е целта на хранителния ти режим? - Може би ако си дефинираш отговорите на тези въпроси, ще ти е по-лесно да преодолееш препятствията към постигането им.
Иначе, когато човек не е самостоятелен, е трудно наистина (предполагам, аз като започнах да се храня по този начин, живеех сама, и беше лесно - купувах сама това, което ще изям...)
От друга страна, постигането на контрол в една област на живота (в случая - храненето), ще ти помогне да се чувстваш в контрол и по-независима в други области. От там пък ще имаш самочувствие и още повече контрол върху храната и още повече независимост в останалите аспекти и оттам пак --...
Като започнеш да си планираш храненето и да изпълняваш плана, ще имаш спокойствието, че поне в една област се справяш о правиш най-доброто за себе си. Току виж, това се отразило и на другите неща
Както много пъти сме писали, желанието за сладко е сигурен знак, че нещо в храната не е наред - или няма достатъчно храна като цяло, или няма достатъчно мазнини. Да не забравяме водата (не във връзка със сладкото, а по принцип). Така че като наблегнеш на тези двете и се опиташ да се храниш три пъти на ден (пък дори да започваш от обяд/следобяд), според мен е много по-вероятно отколкото не, нещата да добият някакъв по-приемлив обрат
Аз не разбрах - защо се тренираш и каква е целта на хранителния ти режим? - Може би ако си дефинираш отговорите на тези въпроси, ще ти е по-лесно да преодолееш препятствията към постигането им.
Иначе, когато човек не е самостоятелен, е трудно наистина (предполагам, аз като започнах да се храня по този начин, живеех сама, и беше лесно - купувах сама това, което ще изям...)
От друга страна, постигането на контрол в една област на живота (в случая - храненето), ще ти помогне да се чувстваш в контрол и по-независима в други области. От там пък ще имаш самочувствие и още повече контрол върху храната и още повече независимост в останалите аспекти и оттам пак --...
Като започнеш да си планираш храненето и да изпълняваш плана, ще имаш спокойствието, че поне в една област се справяш о правиш най-доброто за себе си. Току виж, това се отразило и на другите неща
Както много пъти сме писали, желанието за сладко е сигурен знак, че нещо в храната не е наред - или няма достатъчно храна като цяло, или няма достатъчно мазнини. Да не забравяме водата (не във връзка със сладкото, а по принцип). Така че като наблегнеш на тези двете и се опиташ да се храниш три пъти на ден (пък дори да започваш от обяд/следобяд), според мен е много по-вероятно отколкото не, нещата да добият някакъв по-приемлив обрат
По-добре здрав и богат, отколкото беден и болен
Low fat - low food
Low fat - low food
cremcaramel, тренирам за удоволствие. Ако нямам сериозно физическо натоварване, психясвам
Тренировката от вчера няма да разписвам чак в подробности, като цяло не се отличава от предишните. Малките изключения:
- пробвах гръбни преси с +5кг ,става, следващия път пак
- вместо ренегадско накрая тичах на пътеката /принципно рядко го правя,защо ли?/ ок. 10 минути, сменяйки темпото - не съм правила определени интервали, бягах докато мога и после забавах до бърз ход, така 3-4 пъти
Много ми се спеше и всичко ми беше тежко. Едва бягането накрая ме посъбуди. Не беше най-силната ми тренировка, но пак съм доволна. Трябва да бягам по-често. Поздрави от мен и по-здрави
нещо интересничко
:
"...Експериментът на Стефансон и Андерсон
Интересно проучване, направено през 1928 г., е историята на д-р Стефансон (Dr. Vilhjalmur Stefansson) — канадски етнолог от исландски произход. Той прекарва девет години при инуитите (ескимосите), като през това време се храни само с месо и риба.
Стефансон, заедно със своя приятел Андерсон, по-късно се съгласява на особен експеримент — да не консумират нищо друго, освен месо, в продължение на една година, под стриктния контрол на екип от лекари. Диетата не включва нито риба, нито витамини, нито хранителни добавки. Единствено позволени са чай и кафе.
Месото, което се използва в изследването, включва мускулното и органно месо от телешко, агнешко, свинско и пилешко. В началото на екперимента се дава само крехко месо, без мазнини.
Стефансон предупреждава лекарския екип, че консумацията на месо без мазнина по време на престоя му при инуитите е било критично за състоянието му, но се примирява с първоначалния избор на лекарите.
И при двамата участници се развива тежко стомашно разстройство само след няколко дни от началото на проучването. По настояване на д-р Стефансон към менюто им спешно се добавя мазно месо и мас и като по чудо всички оплаквания изчезват само след два дни.
Според резултатите от изследването и двамата мъже са консумирали средно по около 800 гр месо дневно, разделено в 3-4 приема.
Количеството белтъчини, които се приемат дневно, е в границите 100–140 гр, количеството мазнини — 200-300 гр, и количеството въглехидрати — 7-12 гр.
Като съотношение диетата е съставена от 15-25% белтъчини, 75-85% мазнини и 1-2% въглехидрати.
Резултатите от изследванията след 12 месеца са следните: липсват следи от всякакви субективни или обективни физиологични или психологични изменения.
Няма следи от кариес или други изменения по зъбите. Възпалението на венците, от което страда Стефансон преди началото на експеримента, е изчезнало напълно. Храносмилането и отделянето също е редовно.
И двамата участници отслабват с по няколко килограма, въпреки калорийния прием от около 2 500-3 000 ккал на ден. Кръвното налягане на Стефансон остава постоянно по време на цялото проучване (105/70 мм), докато това на Андерсон пада от 140/80 мм преди началото на експеримента до 120/80 мм в края му.
Не се наблюдава умора или отпадналост, както и признаци на хиповитаминоза, въпреки че диетата е силно киселинна и бедна на калций. Андерсон съобщава, че косата му спира да окапва малко следзапочването на диетата, а Стефансон отбелязва, че неговата става по-гъста и здрава.
Ацетоновите тела в кръвта (ацетон, ацетоацетова киселина и бета-хидроксибутирова киселина) се движат в границите 0.4 – 7.2 гр, а максималната регистрирана екскреция е 12.3 гр. Киселинността в урината е 2-3 пъти по-висока от нормата, както и се е очаквало.
Като цяло не се откриват никакви изменения в бъбреците, въпреки факта, че двамата са били в състояние на кетоза почти през цялото време.
Един от участниците в лекарския екип, който контролира първоначалното изследване, посещава Стефансон през 1935 г. (7 г. след експеримента) и при прегледа установява, че ученият, който след едногодишното изследване се връща към нормална диета, е 14 кг по-тежък, косата му е гъста и здрава както преди, отново страда от възпаление на венците, а кръвното му налягане е 120/80 мм..."
Източник: http://www.bb-team.org/articles/4180_pr ... z1mAlZw1Mq
"...Експериментът на Стефансон и Андерсон
Интересно проучване, направено през 1928 г., е историята на д-р Стефансон (Dr. Vilhjalmur Stefansson) — канадски етнолог от исландски произход. Той прекарва девет години при инуитите (ескимосите), като през това време се храни само с месо и риба.
Стефансон, заедно със своя приятел Андерсон, по-късно се съгласява на особен експеримент — да не консумират нищо друго, освен месо, в продължение на една година, под стриктния контрол на екип от лекари. Диетата не включва нито риба, нито витамини, нито хранителни добавки. Единствено позволени са чай и кафе.
Месото, което се използва в изследването, включва мускулното и органно месо от телешко, агнешко, свинско и пилешко. В началото на екперимента се дава само крехко месо, без мазнини.
Стефансон предупреждава лекарския екип, че консумацията на месо без мазнина по време на престоя му при инуитите е било критично за състоянието му, но се примирява с първоначалния избор на лекарите.
И при двамата участници се развива тежко стомашно разстройство само след няколко дни от началото на проучването. По настояване на д-р Стефансон към менюто им спешно се добавя мазно месо и мас и като по чудо всички оплаквания изчезват само след два дни.
Според резултатите от изследването и двамата мъже са консумирали средно по около 800 гр месо дневно, разделено в 3-4 приема.
Количеството белтъчини, които се приемат дневно, е в границите 100–140 гр, количеството мазнини — 200-300 гр, и количеството въглехидрати — 7-12 гр.
Като съотношение диетата е съставена от 15-25% белтъчини, 75-85% мазнини и 1-2% въглехидрати.
Резултатите от изследванията след 12 месеца са следните: липсват следи от всякакви субективни или обективни физиологични или психологични изменения.
Няма следи от кариес или други изменения по зъбите. Възпалението на венците, от което страда Стефансон преди началото на експеримента, е изчезнало напълно. Храносмилането и отделянето също е редовно.
И двамата участници отслабват с по няколко килограма, въпреки калорийния прием от около 2 500-3 000 ккал на ден. Кръвното налягане на Стефансон остава постоянно по време на цялото проучване (105/70 мм), докато това на Андерсон пада от 140/80 мм преди началото на експеримента до 120/80 мм в края му.
Не се наблюдава умора или отпадналост, както и признаци на хиповитаминоза, въпреки че диетата е силно киселинна и бедна на калций. Андерсон съобщава, че косата му спира да окапва малко следзапочването на диетата, а Стефансон отбелязва, че неговата става по-гъста и здрава.
Ацетоновите тела в кръвта (ацетон, ацетоацетова киселина и бета-хидроксибутирова киселина) се движат в границите 0.4 – 7.2 гр, а максималната регистрирана екскреция е 12.3 гр. Киселинността в урината е 2-3 пъти по-висока от нормата, както и се е очаквало.
Като цяло не се откриват никакви изменения в бъбреците, въпреки факта, че двамата са били в състояние на кетоза почти през цялото време.
Един от участниците в лекарския екип, който контролира първоначалното изследване, посещава Стефансон през 1935 г. (7 г. след експеримента) и при прегледа установява, че ученият, който след едногодишното изследване се връща към нормална диета, е 14 кг по-тежък, косата му е гъста и здрава както преди, отново страда от възпаление на венците, а кръвното му налягане е 120/80 мм..."
Източник: http://www.bb-team.org/articles/4180_pr ... z1mAlZw1Mq




