OldGreg wrote:Аз пък мисля, че няма нужда да се притеснява човек много дали се качва над 15% въглехидрати, стига просто да избягва боклуците. По-важното е да се храниш с истински храни, а не съотношението на макронутриентите.
Истински храни? Много от храните употребявани от хилядолетия не са оптимални като хранителност и следователно са ненужни. Както въглехидратите. Въпрос на компромис. Може да се живее дълъг и здрав живот, може да се живее и още по-дълъг и по-здрав. Много от факторите обуславящи дълголетието са такива, които важат и за здравето. След определена възраст, заради дегенериращото храносмилане е разумно да се приема възможно най-пълноценна храна + хранителни добавки.
Мастноразтворимите витамини, незаменими мастни киселини и минералите са ядрото на здравето. И трите намираме в адекватни количества само в животински продукти в естествен вид.
"виж тоя колко живя, а не е ВМ НВХ" "тоя се чувства добре"
Живот над 150 години е живян единствено и само с ВМ НВХ.
Сигурен съм, много от нашите родители, които сега са болни и нещастни, са се чувствали добре в средната си възраст, когато са се хранили с всякакви неща. Аз също познавам много хора на средна възраст с добро здраве.
Добро- неклинично.
Това, че си на абсолютния поносим минимум или малко по-нагоре не те прави по-здрав. Костите пак отслабват, губиш колаген, увеличава се инсулиновата резистентност, клетки се израждат. Стига с тая добре съм - не съм добре дихотомия! Това, че на една кола й се е спукала гума на 3-тия ден не значи, че тази която има теч и губи бавно горивото си е по-здрава!
Освен избягване на боклуците следва да се набавят адекватни количества хранителни вещества, а както вече казах без ВМ НВХ това е невъзможно в нашите ширини.
Относно самочувствието - повечето от хората със голямо хранително самочувствие са в плачевна форма. Те се чувстват добре (колко плацебо колко самовнушение, колко ниски критерии), знаят и са готови да споделят със всеки. Тяхната опитност е плод на илюзия и/или минимален краткосрочен резултат следователно е лош пример.
Това настрана от незапознатостта им и фен-нагласата към трендове.
Те поставят своята идентичност в някаква група от хора и оттам егото им е ранимо, когато се предизвиква полемика относно темата за хранене. Те са като на пътешествие в далечни води. Някои се удавят, други корабокрушират и плуват обратно, трети ту тръгват ту се връщат. Повечето можеш да ги върнеш само с емоционален изблик, който да засенчи егото им.