Болестта като сигнал

[Милко Георгиев]

Болестта ти може да е дошла, за да не спечелиш. Или пък защото те е страх да спечелиш. Или те е страх да НЕ_спечелиш. За да намериш причините за страха.

Има една книга Болестта като път.
автор: Рюдигер Далке,Торвалд Детлефсен
Какво означават симптомите и как да ги лекуваме
Лечебната сила на болестта
Тази книга сочи пътя към дълбоко осмисляне на болестта
Всеки симптом е знак на душата за някаква същността липса, израз на психологически конфликти и символ на екзистенциалните проблеми на личността.
Разбирането за симптомите на различните заболяване: от инфекциите и стомашните смущения до ревматизма и рака, открива нов път към здравето и изцелението, към истината за себе си.
Практическо ръководство за опознаване истинските причини на болестта и лечение чрез разтваряне границите на Аза

Това е рецензията от сайта на издателство "Хеликон".
http://www.helikon.bg/book.php?book_id=23379

Аз не съм я чел, но Далке го познавам като автор.

[Милко Георгиев]

Мен например, онази вечер ме заболя глава, мислех че имам температура. Пих 2 фервекса, глезих се. На сутринта нищо.
Замислих се и според мен е заради състезанието дето спретнах днес. Страх ме е как ще се представя, най-вече защото доста от хората ще желаят да се състезават с мен самия. Макар да познавам възможностите си, макар да знам, че няма да съм първи или дори втори. Макар да знам, че целта на това състезание е да се популяризира функционалното трениране, а не мен самия. И да има хора научени от мен, които вероятно ще го спечелят. И все пак душичката ми явно има мераци
Снощи заспах с леки затруднения, представях си колко вдигам на това и онова, колко вдигат другите. Дори се чудех дали да участвам или само да съдииствам.
Когато баба ми си отиваше преди 2-3 месеца, си написах едно изречение в телефона "Страхът е по-страшен от случващото се".

Много имаме да учим. Мръвките и зеленчуците и щангите са едва на първо ниво.