Mоят коментар за филмчето:
Като си гледам набиранията зад врат, които между другото правя рядко, стигам до извода че имам интересна техника на изпълнение – изправям тялото, сгъвам назад краката за да изместя центъра на тежестта, гледам в земята във всеки един момент и упражнявам натиск назад нон-стоп за да държа максимално отворени раменете. Правя го нарочно. Интересното в случая е, че не си давах сметка, че другите хора не го правят така не заради трудности при изпълнението, а защото друга била техниката – като нормално набиране с силово гмуркане под лоста в горно положение. А аз съм си „гмурнат” по принцип
То това, моето, си е почти друг вид набиране с вероятно по-различен ефект. Въпреки това и аз съм на мнение, че набиранията зад врат не са от най-необходимите в тренировките ми и ги правя рядко, колкото да не ги забравя съвсем.
„Часовника” ми, не ми харесва като се гледам. Трябва ми малко разтягане на краката – това си го знам от отдавна, но все отлагам. „J”-тата са ми добри, но трябва да увелича амплитудата нагоре и да не повдигам толкова задника като набирам, т.е. да не мъдра по вертикалата, а на „часовника” пък обратното - да го държа по-високо. То затова по залите има огледала – да си оправят хората техниката, ама на успоредката … добре че се снимах, „че да си видя задника”
Тия кофи на една тръба зад тяло … егати лодката, с извинение за израза. Направо мога да ги кръстя – кофи на една тръба „лодка”!
При забавените изпълнения, като ги пусна на бързи обороти, виждам, че нарушавам плавността в долно положение на кофичката. Не е силов проблем, а невнимание от моя страна – трябва да внимавам повече. Това с 1-5 на забавените, не е повлияно от тренирането за сила и обем, и е стар подход, като с тях търся ефект за издръжливост по цялата дължина на амплитудата, а не в „заучени от мускула” положения, което мисля че се получава при статичните задържания. Преди забавените, обикновено правя максимално забързани, на голяма бройка, в същата тренировка. Тъй като при забързаните гоня на първо място скорост, а техниката е на второ място, със забавените компенсирам и това. Лично за мен си считам, че 5 за забавяне е много и предпочитам 2-3 с повече забавяне. Принципа „бързи-бавни” използвам за стрес на мускулатурата. Правя такава тренировка много рядко – веднъж на месец, месец и нещо.
Забавено коремно правя за първи път. Хрумна ми на момента и казах „я снимай да пробвам нещо”. Самото забавяне на това упражнение, би трябвало да докаже на всеки едно – коремното не е до техника!
Нищо – екстра е! Целта на филмчето е да дава идеи. Обясненията са супер прости и нарочно не съм посочвал участващите мускули, за да си тренират хората телата и да гонят постижения, а не да се вманиачават на тема гръб, гърди, бицепс и т.н. и да почнат да разделят тренировките на мускулни групи, което между другото го правят и на лостовете. После ще разправят, че коремното е до техника. Нека децата да спортуват – лостовете за тях, по дворовете на училищата им, са най-достъпният начин за практикуване на по-силов спорт. За това го и кръстих „Училищна площадка”! На по-опитните изобщо не им трябват обяснения и ще вземат каквото им трябва. Обикновено за добрата идея понякога трябва много малко, както и при мен – „часовника” и „J”, идейно ми бяха подсказани от Васко и Джихадчо и „за сефте” ги правя от тази година. Първите ми опити бяха много куци и ми причиниха „болка и страдание”, но все пак имах тренинг от набирането „топка”, а ръцете ми бяха бая издръжливи от тренирането за максимален брой повторения миналата година. Тази година бях решил пак да тренирам за брой, за да си защитавам писанията по форумите с демонстрации, но няколкото начинаещи в групата, за сега ме възпират. Ако почна с това, ще трябва да ги зарежа. Кофата на една тръба зад тяло пък, ми я посочи stareca*uan и е на няма и месец като упражнение за мен. Лодката! Тя ми беше лесна, защото от отдавна спортното ми търсене и разнообразните натоварвания са приучили мускулите и ставите да работят в крайните си положения и при нарушено равновесие. Трябваха ми две тренировки, за да доизкусуря изпълнението и по-специално да си намеря място за перките и да не ми закача задника като дигам. Постигнах го с по-широк хват и извиване на тялото в дъга, което пък си е екстра за таз задна верига, дето не зная защо ми се е „набила” в главата. Спайдерите са виновни! В момента го харесвам много като упражнение, но за кофички, мокрите т.е. с мах са ми фаворит! Те са онова, от което отпушва всичко останало при бутането, а и не само. Затова записах – „гледайте първото филмче”, защото то е много по-богато и по-важно от тези няколко допълнителни упражнения. Най-положителното му е, че може да накара някой да преразгледа отношението си към първото филмче.
ПС:Ако през следващите дни, след изпълнението на часовник за сефте, почне да ви боли нещо в ребрата и под тях, да знаете, че не е сърце, далак, черен дроб, жлъчка, бъбреци или др., а мускулна треска на някакви странни мускули с неопределено положение. Дихателни ли ли са, междуребрени ли са, де да знам. Споко – няма нужда от лекар, ще живеете … поне от моите хора, никой не умря и всички го правят, дори и тези, на които са им още слаби дърпанията. Продължавайте и ще разберете „може ли Пинк пасти да яде”
Обмислям вариант на филмче с упражнения за не предназначени за спортуване катерушки, пейки, парапети и др. обекти. На практика, едва ли ще съдържа нови упражнения, а по скоро разновидности на старите, според конкретната обстановка, които да подсетят хората, че и в тяхната градинка има катерушка. Но знае ли човек – самия аз не зная какво може да ми хрумне.
Нови похвати и експерименти в тренировките:
1.Затрудняване изпълнението на раменни опори, чрез доближаване на ръцете една до друга. Дланите са така завъртени (ей така: / \, ама повече), че пръстите на двете ръце почти сочат едни към други и показалците почти се допират. Просто установих, че така разположени, не водят до извиване на китките в неестествени положения като спускам с толкова тясна опора – няма друго, но за мен тези неща са много важни. Страдал съм от пренебрегването им вече. Уточнявам, че при изпълнението, от двете ми страни стои по един човек и ми подпира краката, за да не мисля за равновесието, а да се съсредоточа върху изпълнението. По-принцип не мога да пазя равновесие на ръце, ако не се подпирам на стената и не съм се опитвал да го разучавам. Едно от предимствата на групата. При това затрудняване, максимално възможните ми повторения падат наполовина, а ефекта се засилва за трапеца и средното рамо, поради увеличената амплитуда на движението на раменната става и изместеното й спрямо тялото положение от завъртането на китките, в което се осъществява движението й.
2.Опит за съчетаване на „часовник” с J-набирания. Набиранията са, когато краката са в двете крайни положения – въртя до най-ляво, вдигам-спускам, въртя до най-дясно, вдигам-спускам. Центъра на тежестта се оказва в такова положение, че трябва да се дърпа повече на една ръка. Не бих казал, че изпълнението ми беше особено успешно, но ми стана ясно, че упражнението има бъдеще в тренировките ми. Първо обаче, има какво още да се желае при самостоятелното изпълнение и на двете упражнения, пък чак след това ще ги съчетавам.
Аз не бързам за никъде – спорта при мен не е временно явление. Между другото, някои от спортуващите с мен са с по-добри от моите постижения и възможности в някои отношения. Само че, не разбирам защо, не усещат още нещата и при самостоятелно спортуване ”зациклят” след около месец. Сигурно защото не пишат стихове и не тачат простотията :mrgreen:
Много се разписах, защото съм сам в къщи. Знаете ли как е на английски „Жената взе децата и отиде с майка си на село”?
Ей така: „YES, YES, YES, YES!!!”
, а за набирането на една ръка до колкото видях на филмчето ти си едър предполагам ще ти е трудно, аз съм 175 висок 74 кила и никак не ми идват много 
там разни съсли по 60 кила правят обръщания с по 100, 120 като на шега .. 