Като начало опитната постановка на Алборг (шведският учен, който е един от пионерите на идеята за въглехдиратното зареждане). Формирани са 2 групи атлети, които за няколко дни намаляват приема на въглехидрати до под 10% от енергийния си прием. Това продължава седмица, след което едната група бива подложена на високо-въглехидратна (зареждаща фаза) в продължение на 3 дни. След 10тия ден 2те групи провеждат различни тестове, при които групата със зареждащата фаза тотално разпечатва другата група.
Изводът, според изследователите - въглехидратите са основният и най-важен източник на енергия за атлетите.
Никой не е взле предвид факта, че за да се адаптираш да гориш ефикасни мазнини ти трябват не само спорт, не само нсики въглехидрати, аим и известно време. Минимум 2 седмици, средно 4 и нагоре. Четящите форума, които се хранят нисковъглехидратно и високомазнинно, знаят какво следва след периода на адаптацията
Но все пак няма да правим запитване на четящите форума
нека се върнем на изследванията.
В последствие се оказва, че силно ограничаването на мазнините се асоциира с неоптимални спортни резултати:
Muoio и колеги изследват ефекта на различни диети върху спортните постижения на тренирани бегачи. Трите изследвани диети са:
В/М/П
61/24/14 - (Н)
50/38/12 - (М)
73/15/12 - (В)
При тичането то пълно изтощение (М) диетата се представа значително по-добре от останалите 2 със средно време 91,2 мин, следвана от (В) 75,8 мин и (Н) 69,3 мин.
VO2max при (М) диетата също е по-добър от останалите 2:
(М) - 66.4 +/- 2.7 ml.kg-1 x min-1
(Н) - 63.7 +/- 2.6 ml.kg-1 x min-1
(В) - 59.6 +/- 2.8 ml.kg-1 x min-1
VO2max е максималния капацитет кислород, който организмът е способен да транспортира и използва.
Относно кръвните липиди - свободните мастни киселини (които се използват за енергия) в кръвта са доста по-високи при (М) диетата в сравнение с (В) и (Н), а глицеролът е по-нисък.
Изследователите отбелязват в заключение, че рестрикцията на мазнините в диетата е възможно да оказва негативно влияние върху спортните резултати, свързани с издражливостта. [1]
В изследване относно влиянието на високомазнинното хранене Vogt и колеги подлагат група двуатлети (двубойци?!) на 2 диети:
(М) - 52% от енергията идва от мазнини
(В) - 17% от енергията идва от мазнини
след 5 седмици изследванията сочат следното:
- глюкогеновите запаси са запазени при (М) групата, но за сметка на това количеството на междумускулните триглицериди (мазнините, които се намират в мускулите исе използват за енергия) е удвоено.
- при тестовете за мощ, трениране до пълно изтощение и VO2max, разлика между резултатите на двете групи няма.
VO2max - 63.6 (М) vs 63.9 (В) (ml.kg-1 x min-1)
максимално количество извършена работа за 20 мин - 298 +/- 6 (М) vs 297 +/- 7 (В) W
При тестването на времената, необходимо за преодоляване на половин маратон, разлика във времената също няма - 80 min 12 s +/- 86 s (М) vs 80 min 24 s +/- 82 s (В)
Много важен резултат - нивата на лактат при (М) групата са много по-ниски от тези при (В) групата
В заключение: Резултатие на 2те групи не се различават, мазнините са добър източник на енергия, 2 пъти по-ниския лактат при (М) групата, в резултат на по-доброто използване на мастните киселини за енергия и по-малко анаеробна катализа на глюкоза, е добра предпоставка за по-добро и скоростно възстановяване. [2]
И понеже все още съществува погрешното схващане, че мазнините оказват негативно влияние върху здравето и най-вече върху здравето на сърдечносъдовата ситема (което е вярно, ако става въпрос за транс мазнини, полиненаситени мазнини, окислени мазнини), нека да хвърлим и еидн поглед как високомазнинните диети влияят върху кръвните липиди, които се водят маркери за развитие на сърдечносъдови зболявания (също малко спорен въпрос)
Lеddy и колеги излседват кръвните липиди при жени, хранещи се съответно с диети, съдържащи 16%, 32% и 42% от калориите под формата на мазнини. Анализа на резултатите показва, че жените на 42% имат по висок HDL холестерин (т.нар "добър" холестерин), Apolipoprotein A1 о т жените хранещи се с 16% мазнини, които освен всичко имат и по-високо отношение между тоталния серумен холестерол и HDL холестерола ( TC/HDL-C ). Атлетеи увеличили мастния си прием от 16% на 42% повишавата HDL холестерола си, както и Apolipoprotein A1 (като цвъпросното увеличение на мазните не повлиява негативно на останалите маркери в кръвта (като LDL и VLDL примерно (които се водят рискови фактори, ако се повишават)))
Нисък HDL холестерол, както и нисък Apolipoprotein A1 се считат са рискови фактори за развитие на сърдечносъдово заболяване (а доколко са общовалидни - друг път smile.gif ). Т.е. какво се получава - хапват си мазнини момите и си подобряват кръвните профили - чудничко biggrin.gif [3]
Но да не се отплесваме, Brown и колеги изследват влиянието на високомазнинна диета в сравнение с високовъглехидратна при атлети. Сформирани са 2 групи:
(М) мазнини 50%, въглехидрати 37%
(В) мазнини 15%, въгрехидарти 69%
Изследването продължава 12 седмици, след края на които не са отчетени никакви отрицателни промени в рисковите маркери при вискомазнинната (М) диета. [4]
Какви изводи може да извлечем от публикуваните изследвания:
- високия прием на мазнини, не оказва негативно влияние върху спортните резултати, при спортове свързани с издръжливоста
- високията прием на мазнини не оказва негативно влияние върху здравето и не е заплаха за здравето на спортистите, както и рисков фактор за появата и развитието на сърдечносъдови заболявания (тук си оставям една скоба за транс, полиненасителните и оксидираните мазнини)
- ниският прием на мазнини се асоциира и може да е причина за понижени спортни резултати
).