Пишете - нека всеки пише!
за спорта, щангите, диетите,
любоФ и друго к’вот се сетите
А "муза" не очаквай свише!*
Пишете – нищо не ви трябва!
Най-важното купона е да става
след стихчето усмивка да остава.*
Недейте хубавата тема я отбягва!
ПС:* Усмивка = луд хилеж, а може още истеричен смях
*За муза - мацка с гири и без блуза, ако семеен си – у тях
Поезията на участниците във форума
Moderators: Милко Георгиев, pa4080
СЛУЧКА В ЗАЛАТА
Ето, днес дошли са всички в нашата квартална зала
като копърки мънИчки: гледаш - гледат 100 очички!
Здравеняк повдига гира, ще му се студена бира.
Гладна мацка с клинче гладко, скача, мисли си за сладко.
А инструктора я бройка, благ със всичките девойки -
не пропуска да предлага дУпетата да им стяга.
Дебелана се навежда, гледа гладната “под вежда”,
мислено й пожелава да започне да наддава.
Крива мутра, в огледало, кефи се на свойто тяло,
мръщи се и стойки чупи - огледалото ш’се счупи.
Кльощав тип, съвсем забравил де е и какво е правил,
се подсети на момента да си пие суплемента.
Съблекалня, по хавлия, е запълнил шкембелия,
като влак пуфти и пъшка – няма място и за въшка!
Но внезапно някой писна! Кой го щангата затисна?
Вика, пъне се – ще пръдне, но не може да я мръдне!
Бързо, всички, вдигай, леко, че травмира се човеко!
Щур купон е вечно тука и за всички е "на слука"!
Ето, днес дошли са всички в нашата квартална зала
като копърки мънИчки: гледаш - гледат 100 очички!
Здравеняк повдига гира, ще му се студена бира.
Гладна мацка с клинче гладко, скача, мисли си за сладко.
А инструктора я бройка, благ със всичките девойки -
не пропуска да предлага дУпетата да им стяга.
Дебелана се навежда, гледа гладната “под вежда”,
мислено й пожелава да започне да наддава.
Крива мутра, в огледало, кефи се на свойто тяло,
мръщи се и стойки чупи - огледалото ш’се счупи.
Кльощав тип, съвсем забравил де е и какво е правил,
се подсети на момента да си пие суплемента.
Съблекалня, по хавлия, е запълнил шкембелия,
като влак пуфти и пъшка – няма място и за въшка!
Но внезапно някой писна! Кой го щангата затисна?
Вика, пъне се – ще пръдне, но не може да я мръдне!
Бързо, всички, вдигай, леко, че травмира се човеко!
Щур купон е вечно тука и за всички е "на слука"!
„МЪЖКА” СЛУЧКА
Гледам аз една мадама –
супер гадже цепеняк,
тип: „е те такава няма”
и си викам „ето с тая
трябва да си поиграя”!
… Но е с нея здравеняк!
Нещо средно между „Йети”,
крокодил и носорог,
злоба му в очите свети,
тип: „със тоя па изобщо
хич да нямаш нищо общо”!
Де’ба пустия порок!
Що е тази, са, набарал,
толкова огромен тип?
Тоя, а ме е подкарал,
ще ми стане много тясно …
Но ш’се пробвам, то е ясно,
к’во да правиш – генотип!
Приближавам „по терлички”,
питам колко е часа.
Тоя вика: „Я, сестричке,
виж, да кажеш на момчето”!
Опаа - наше е момето,
тя „сестричка” е била!
Заговорихме се всички
и отидохме у тях …
Гледам нежно във сестричка
и предчувствам аз победа …
… С нежен поглед т’ва говедо
мене гледа! ИзтръпнАх!
Леле мале, к’во да кажа,
тоя ако скочи – дръж -
няма как да му откажа!
ЗабравИх във миг сестрата –
„бегай бързо през вратата,
докато си още мъж”!
Кат изстрелян бях от пушка!
Са се смеете, нали!?
Ще ви питам аз, за дружка,
кат горила ви нарочи -
мен сърцето ми прескочи!
Кат се сетя ме боли.
Карай! Хайде, че мадама –
супер гадже цепеняк,
тип: „е те такава няма”,
току що край мен премина -
няма как да я подмина!
… С нея няма здравеняк!
Гледам аз една мадама –
супер гадже цепеняк,
тип: „е те такава няма”
и си викам „ето с тая
трябва да си поиграя”!
… Но е с нея здравеняк!
Нещо средно между „Йети”,
крокодил и носорог,
злоба му в очите свети,
тип: „със тоя па изобщо
хич да нямаш нищо общо”!
Де’ба пустия порок!
Що е тази, са, набарал,
толкова огромен тип?
Тоя, а ме е подкарал,
ще ми стане много тясно …
Но ш’се пробвам, то е ясно,
к’во да правиш – генотип!
Приближавам „по терлички”,
питам колко е часа.
Тоя вика: „Я, сестричке,
виж, да кажеш на момчето”!
Опаа - наше е момето,
тя „сестричка” е била!
Заговорихме се всички
и отидохме у тях …
Гледам нежно във сестричка
и предчувствам аз победа …
… С нежен поглед т’ва говедо
мене гледа! ИзтръпнАх!
Леле мале, к’во да кажа,
тоя ако скочи – дръж -
няма как да му откажа!
ЗабравИх във миг сестрата –
„бегай бързо през вратата,
докато си още мъж”!
Кат изстрелян бях от пушка!
Са се смеете, нали!?
Ще ви питам аз, за дружка,
кат горила ви нарочи -
мен сърцето ми прескочи!
Кат се сетя ме боли.
Карай! Хайде, че мадама –
супер гадже цепеняк,
тип: „е те такава няма”,
току що край мен премина -
няма как да я подмина!
… С нея няма здравеняк!
Със римите отдавна съм приключил, каквото съм написал, съм написал,
не вярвам нещо ново да науча. На друга сфера аз съм се орисал.
Говоря за развитие в куплета сериозно, а пък иначе за тия ...
едва ли ще му хрумне на поета подобна безобразна простотия
Сега пописвам само за забава: “...във спортен форум, за разтуха”
сериозното далече съм оставил (и хайде да не се цитирам тука
).
Ще драсна нещо ново - броеничка, да преброим се ако трябва със ръчичка!
БРОЕНИЧКА
Буца пъне се във зала
Вейка гъне се на лост
Кой пържолата голяма
ще излапа?
Eто ТОЗ
не вярвам нещо ново да науча. На друга сфера аз съм се орисал.
Говоря за развитие в куплета сериозно, а пък иначе за тия ...
едва ли ще му хрумне на поета подобна безобразна простотия
Сега пописвам само за забава: “...във спортен форум, за разтуха”
сериозното далече съм оставил (и хайде да не се цитирам тука
).Ще драсна нещо ново - броеничка, да преброим се ако трябва със ръчичка!
БРОЕНИЧКА
Буца пъне се във зала
Вейка гъне се на лост
Кой пържолата голяма
ще излапа?
Eто ТОЗ
Радваш! 
Аз понеже чак сега виждам темата - това го изваждам от дневника:
Коляното не слуша.
Чегърта, хлопа, държи се нестабилно.
Боли ме често слабо, понякога и силно.
Прискърцва и във дъжд, и в суша.
Поне не пуша. И похапвам НВХ обилно.
Коляното не слуша.
И, ако смяташ че не е дебилно...
Ще може ли до тебе да се сгуша?
Аз понеже чак сега виждам темата - това го изваждам от дневника:
Коляното не слуша.
Чегърта, хлопа, държи се нестабилно.
Боли ме често слабо, понякога и силно.
Прискърцва и във дъжд, и в суша.
Поне не пуша. И похапвам НВХ обилно.
Коляното не слуша.
И, ако смяташ че не е дебилно...
Ще може ли до тебе да се сгуша?
Time is tough, but I'm getting tougher.
-
poisonchoice
- Ученик
- Posts: 14
- Joined: Mon Feb 05, 2007 16:12
НАШАТА КВАРТАЛНА ЗАЛА 2
Ето, пак сме във квартала, във любимата ни зала -
като кошер със пчелички … но май тук ги няма всички!
Здравеняка днес го няма. В бара е с една мадама
много скромна, много кротка - той на бира, тя на водка.
Гладната я няма също, но за нея е присъщо -
има-няма всяка сряда нещо мъчи я и страда,
явно няма да намине. Кат си хапне ще й мине.
Дебеланата е тука, но на кой ли пък му пука!?
Блъска здраво, ще се схване зарад пустото еб... внимание.
Мутрата е свойто тяло пак отвел пред огледало,
шампион е веч момчето по кривене на лицето.
Кльощавия да обучи хванало е „старо куче” -
мъдростта му е голяма, на света подобна няма!
Лято иде, нови клиенти връщат старите моменти,
още са ентусиасти и горят във спортни срасти.
И внезапно някой писна! Кой пак щангата затисна?
… колко много по лицето вени имало момчето ...
Знаем всички - бързо, леко, да спасяваме човеко.
Тъй било е и ще бъде – нека спорта да пребъде!
НАШИЯ КВАРТАЛЕН ЛОСТ
(ето неочакван пост)
Пак сме тука – във квартала, но не сме във на’ща зала.
С няколко дошли сме дружки, тук, при лост и катерушки.
Има някакви момчета … или май са шимпанзета …
На училището в двора? Вероятно са си хора.
Тука странен вид се въди: зимно време - само луди,
летем никнат като гъби, целите „рагу и зъби”.
Кат им гледам номерата, май са кухи им телата
и да литнат са готови - гравитация ги не лови!
Някакъв си се набира - странното е че не спира.
Друг пък клати си краката – май не е във ред с главата.
Глей го оня как се гъне, дуе жилки и се пъне,
прави нещо супер сложно … а бе, т’ва е невъзможно!
Я да пробвам – ба’си зора! Тука май не е за хора!
Мани, мани – ш’се пребия. Я, ти заеби ги тия –
канибал гладувал даже да ги дъвче ш’се откаже
че са жилави и сухи … и със сигурност са кухи.
Да се чудиш що го правят - в залата ще се оправят!?
Аз не ги разбирам тия - само зор и гюрунтия
Ето, пак сме във квартала, във любимата ни зала -
като кошер със пчелички … но май тук ги няма всички!
Здравеняка днес го няма. В бара е с една мадама
много скромна, много кротка - той на бира, тя на водка.
Гладната я няма също, но за нея е присъщо -
има-няма всяка сряда нещо мъчи я и страда,
явно няма да намине. Кат си хапне ще й мине.
Дебеланата е тука, но на кой ли пък му пука!?
Блъска здраво, ще се схване зарад пустото еб... внимание.
Мутрата е свойто тяло пак отвел пред огледало,
шампион е веч момчето по кривене на лицето.
Кльощавия да обучи хванало е „старо куче” -
мъдростта му е голяма, на света подобна няма!
Лято иде, нови клиенти връщат старите моменти,
още са ентусиасти и горят във спортни срасти.
И внезапно някой писна! Кой пак щангата затисна?
… колко много по лицето вени имало момчето ...
Знаем всички - бързо, леко, да спасяваме човеко.
Тъй било е и ще бъде – нека спорта да пребъде!
НАШИЯ КВАРТАЛЕН ЛОСТ
(ето неочакван пост)
Пак сме тука – във квартала, но не сме във на’ща зала.
С няколко дошли сме дружки, тук, при лост и катерушки.
Има някакви момчета … или май са шимпанзета …
На училището в двора? Вероятно са си хора.
Тука странен вид се въди: зимно време - само луди,
летем никнат като гъби, целите „рагу и зъби”.
Кат им гледам номерата, май са кухи им телата
и да литнат са готови - гравитация ги не лови!
Някакъв си се набира - странното е че не спира.
Друг пък клати си краката – май не е във ред с главата.
Глей го оня как се гъне, дуе жилки и се пъне,
прави нещо супер сложно … а бе, т’ва е невъзможно!
Я да пробвам – ба’си зора! Тука май не е за хора!
Мани, мани – ш’се пребия. Я, ти заеби ги тия –
канибал гладувал даже да ги дъвче ш’се откаже
че са жилави и сухи … и със сигурност са кухи.
Да се чудиш що го правят - в залата ще се оправят!?
Аз не ги разбирам тия - само зор и гюрунтия
Хайде нещо и за романтичните души. Стиховете не са писани сега, но са си мои - аз съм автора.
СЪН
Сънувах те. Сънувах че небето
искри с най-чудното сияние,
вълни, танцуващи в морето
нашепват пламенно послание.
Сънувах те. Прегърнати вървиме
под блясъка на сбъднати желания,
цветя следите ни покриват
разцъфнали в любовно излияние.
Сънувах те. Сърцата ни туптяха
сред тишината на безмерно щастие,
душите ни, в едно се сляха
намерили най-сетне свойто място.
ЩАСТЛИВ СЪМ
Щастлив съм аз, в небето плуват птици,
прошепва нежно утринен ветрец,
листо подгонва, второ, броеница
около дъб - самотен, стар мъдрец.
Щастлив съм аз че ти си тук, до мене,
че те обичам, че обичаш ме и ти,
щастлив съм, че роди се в мойто време,
в съня ми, в моите мечти.
Щастлив съм, но защо ли са словата
когато има две очи -
очи прекрасни, взрени във зората,
сърце туптящо, утринни лъчи …
СЪН
Сънувах те. Сънувах че небето
искри с най-чудното сияние,
вълни, танцуващи в морето
нашепват пламенно послание.
Сънувах те. Прегърнати вървиме
под блясъка на сбъднати желания,
цветя следите ни покриват
разцъфнали в любовно излияние.
Сънувах те. Сърцата ни туптяха
сред тишината на безмерно щастие,
душите ни, в едно се сляха
намерили най-сетне свойто място.
ЩАСТЛИВ СЪМ
Щастлив съм аз, в небето плуват птици,
прошепва нежно утринен ветрец,
листо подгонва, второ, броеница
около дъб - самотен, стар мъдрец.
Щастлив съм аз че ти си тук, до мене,
че те обичам, че обичаш ме и ти,
щастлив съм, че роди се в мойто време,
в съня ми, в моите мечти.
Щастлив съм, но защо ли са словата
когато има две очи -
очи прекрасни, взрени във зората,
сърце туптящо, утринни лъчи …
хората който толкова многоооо търсим, обикновено са някъде близо до нас, но ги виждаме чак когато натрупаме достатъчно житейски опит,за да ги видим
На младини обичаме мъже -
самоуверени, себелюбиви,
които дишат въздух нажежен,
които пият и не се напиват,
които ни желаят начаса
и начаса забравят, че ни има,
които ни измъчват и на сън
като съдба неотвратима.
След тях остава стъпкана трева,
порои сухи, дъх на изгоряло
и дълго, много дълго след това
душата те боли и тялото...
... додето тихо дойде оня мъж
с длан като прохладен лист над тебе
и ти прозреш накрая, изведнъж,
че доброта ти е била потребна.
Не съм го писала аз,но го преподписвам с двете ръце
На младини обичаме мъже -
самоуверени, себелюбиви,
които дишат въздух нажежен,
които пият и не се напиват,
които ни желаят начаса
и начаса забравят, че ни има,
които ни измъчват и на сън
като съдба неотвратима.
След тях остава стъпкана трева,
порои сухи, дъх на изгоряло
и дълго, много дълго след това
душата те боли и тялото...
... додето тихо дойде оня мъж
с длан като прохладен лист над тебе
и ти прозреш накрая, изведнъж,
че доброта ти е била потребна.
Не съм го писала аз,но го преподписвам с двете ръце
А стига щастие, хайде и малко нещастие
ВЪРНИ МИ Я
Залезе слънцето. Изчезна светлината
пред все поглъщащия мрак.
Остана болката и тишината,
и вятъра, унесен в своя бяг.
Останах аз и спомена за нея,
да плачат неспособните очи,
ръцете ми, протегнати към нищото,
живота - тъй безмилостно горчив.
Обичах я, обичах я безумно,
обичах звънкия и смях,
чертите й тъй нежни и невинни,
сърцето й, което не разбрах.
А моето разби се и изстина.
Пресъхнали очи, тъга и мрак...
О, господи, върни ми я, върни я
за да повярвам в тебе пак!
ВЪРНИ МИ Я
Залезе слънцето. Изчезна светлината
пред все поглъщащия мрак.
Остана болката и тишината,
и вятъра, унесен в своя бяг.
Останах аз и спомена за нея,
да плачат неспособните очи,
ръцете ми, протегнати към нищото,
живота - тъй безмилостно горчив.
Обичах я, обичах я безумно,
обичах звънкия и смях,
чертите й тъй нежни и невинни,
сърцето й, което не разбрах.
А моето разби се и изстина.
Пресъхнали очи, тъга и мрак...
О, господи, върни ми я, върни я
за да повярвам в тебе пак!