Попитаха ме защо, аджаба, циановодородът в стомаха ще засегне баш панкреаса?!
Ето как става.
Панкреатичните ензими и жлъчният сок минават по канали, които се съединяват малко преди връзката към дванайсетопръстника. Мястото, където те се изливат в дванадесетопръстника, се нарича Ампула Ватер. Там е разположен един мускул - Сфинктер на Одди. Той действа като еднопътен вентил - пропуска само в едната посока, но не позволява връщане обратно в канала.
Цановодородът в дванайсетопръстника може да предизвика възпаление. Когато се възпалят Ампулата и Сфинктера на Оди, те се подуват е блокират отвора. Сфинктерът не може да функционира. Соковете не се дренират нормално, ензимите се активират в самия панкреас и ето я кризата. Или пък се получава рефлукс на жлъчка и ензими обратно в канала.
Същото може да се случи ако жлъчен камък запуши отворчето.
Мисля, че съм имала голям късмет с моето подценяване на проблема и неподлагане на инвазивни диагностики. Какво се случва на хората с моя проблем: тъй като не могат да открият причината, им отстраняват жлъчния мехур. Обаче това не решава проблема и кризите продължават. Тогава им правят неизвестен брой ендоскопски изследвания и мерене на налягането в Сфинктера на Оди и им поставят диагноза Дисфункция на Сфинктера на Оди. Всяка скопия е промушване на сонда през ампулата и сфинктера, та хората получават кризи след процедурата, което окончателно им съсипва нещастния сфинктер. Накрая без жлъчка не могат да разграждат нормално храната (мазнините), панкреасът продължава да се уврежда, съответно протеините и въглехидратите също не се усвояват нормално, и са превърнати в инвалиди, без това да е помогнало грам за решаване на проблемите им.
За капак на всичко масово в уж панкреас-щадящите диети присъстват цианогенни храни. Лудница.
